нещата рядко са такива, каквито изглеждат
– Така е, казвам ти, тя иска да ме изхвърли от екипа. Толкова зъл и завистлив човек е, не може да преживее, че съм по-умна от нея и в пъти по-амбициозна и о̀правна, макар да нямам и един процент от нейния опит. Правя ги нещата, за разлика от нея. Ето какво се случи: Снощи трябваше по график да пуснем в експлоатация новите комуникационни модули. Тя беше в отпуск, затова оня ден се обади по телефона на заместника си и разпореди да отложим пускането за началото на следващия месец. Как не, да не би случайно някой друг да обере лаврите в нейно отсъствие, или шефовете да решат, че работата си върви преспокойно и без нейното драгоценно участие! Заместникът й, нали е мека Мария, веднага се съгласи и ни предаде разпореждането. Аз обаче се направих на неразбрала, и тъй като ъпгрейдът се падаше по предварителен график в моето нощно дежурство, просто си довърших подготовката и оживих оборудването както си беше по план, в малките часове. На сутринта предадох дежурството, обясних на колегата, че ъпгрейдът е направен и работи, и се прибрах в къщи да спя. Още по пътя Тя ми се обади по телефона, оня явно й беше докладвал на мига и лудата ми се развика, че не е трябвало да го правя. Кое? „Ами пускането на новите модули! Но както и да е. Изпращам те в принудителен отпуск, не те искам на работа тая седмица! Вземи си почивка, имаш нужда!“ И ми затвори телефона без повече обяснения. А след 15 минути ми се обадиха от администрацията да потвърдят, че са получили молбата ми за отпуск от днес до края на месеца. Представяш ли си? Не знам какво още да очаквам от нея. Сега сигурно ще си припише заслугите за свършеното от мен, а докато ме няма – ще мисли как да ме изхвърли от работа..
– Слушай, Петров, не ми крещи! Да, аз направих ъпгрейда. Бях в отпуск, да, но до вчера. През изминалата нощ поех дежурството на младата колежка Ваня, защото прецених, че няма достатъчно опит да пусне модулите сама, пък и от днес излиза в отпуск, а човек е разсеян преди почивка. Така че – аз ги пуснах, да! Добре бе, знам какво ми каза оня ден. След разговора ни направих някои сметки и прецених, че можем да ги пуснем. И реших на своя глава – да не отлагаме работата, защото и без това имаме доста натоварен график следващия месец. .. Ами сгрешила съм, добре – уволни ме, като искаш! Не съм сметнала правилно консумацията на ъпгрейда и захранването не го понесе – системата изключи минути след осем тая сутрин. След час ще пуснат в експлоатация новите захранващи модули, поръчала съм ги още вчера, и ще възстановим комуникационните системи непосредствено след това . ..Как така съм ги поръчала като съм била в отпуска ли? Ами на, ей така – поръчах ги! .. Не си противореча, Петров! Знаех, че пускам новите комуникационни модули на ръба на текущите мощности, и затова поръчах допълнителното захранване за тая сутрин. В момента вече го инсталират от фирмата-доставчик.. Не съм сметнала точно консумацията, това е, направих ъпгрейда на мой риск и причиних срив в системата. Поела съм отговорността и ще си понеса наказанието, кога не съм го правила! .. Няма други замесени в тая история – аз взех решението и направих оживяването. Ще се обадя щом възстановим системите, а после предприемай каквито стъпки решиш! До по-късно!
