Приказка
В едно далечно царство, в някогашна Франкия, през 12-ти век, живеела една принцеса. Била eдна на майка и баща, прекрасна хубавица. Славата й се носела навред из царството, та и извън пределите му.
Тя била не само красива, но също и умна. Владеела няколко езика. Участвала редом с баща си в управлението на царството и можела да води тънки преговори с най-обиграните министри и държавни глави. Имала нежна душа и добро сърце, но била много горда.
В царския дворец редовно се организирали балове, за да може принцесата да си намери достоен съпруг. Един след друг се появявали кандидати, кой от кой по-смел, по-умен, по-красив. Принцесата обаче била затруднена в избора си.
Накрая решила, че ще вземе за съпруг този кандидат, който успее за един ден да я изнесе на върха на планината, в подножието на която се намирало царството. Била решила, че не е много важно бъдещият й съпруг да бъде красив. Нито начетен колкото нея. Най-важно за нея било да е смел и силен. Да има смелостта да поеме отговорност за семейство и да е силен, за да понесе всичките му изпитания.
Намалели кандидатите, та секнали за дълго. Върхът на планината се губел високо в облаците. Никой не се наемал с тази непосилна задача. Царят започнал да се моли на дъщеря си да промени изпитанието. Принцесата останала непреклонна.
В един ясен мразовит ден отнякъде се появил красив и напет момък. Застанал пред принцесата и казал: „Аз ще те изнеса на върха на планината. Ще станеш ли моя съпруга?“ „Ще стана!“ обещала тя. Харесала принцесата младежа; на следващата сутрин той я взел на ръце и я понесъл към върха. В началото тичал, така лекичка му се струвала тя. После заизкачвал планината, пот взела да се лее от челото му..
Принцесата бършела челото му и му вдъхвала кураж. Шепнела му нежни думи и с все по-голяма тревога поглеждала към далечния връх. Младежът смело изкачвал скалистото подножие. Понякога спирал за малко, без да изпуска принцесата от ръце. Събирал сили и продължавал нагоре и все по-нагоре.
Когато слънцето заклонило на запад, и неговите сили взели да се свършват. Принцесата му се виждала много тежка вече. Усещал непреодолимо олово в краката си и мъчителни болки в гърба. Силните му ръце се схващали и все по-често трябвало да спира. От потта, която се стичала от челото му почти не виждал къде стъпва. Изпитвал огромно напрежение с всяка частица от тялото си, но не се отказвал.
Прехвърлил принцесата на гърба си и продължил да изкачва последните метри преди заветната крайна цел. На залез слънце, преди слънцето да се скрие зад хоризонта, стъпил на върха на планината. И издъхнал. Сърцето му не издържало на тежестта..
Искаш ли да знаеш какво се случило с принцесата?
..
