Хроники от една ваканция на Тасос – ден 6
Ден шести започва с облачно време, но ние вече свикнахме с това. За сметка на това – тази сутрин не духа толкова силно; пием кафе на терасата и е почти тихо! Ще прекараме деня на изток – към Потос и Алики.
Почти плажуваме в малко заливче недалеч от Потос – Paralia Psili Ammos с едър жълт пясък и живописен рибарски пристан в единия край.., казвам почти, защото слънцето изгрява чак към обяд, и през повечето време дотогава аз съм облечена и чета книга, а вятърът нетърпеливо ми разгръща страниците.. или се разхождам от единия край на плажа до другия. По време на разходките ставам свидетел на едно типично явление – виждам местна жена, около 60-те, пристига сама, оставя си хавлията в края на плажа и без да губи време, влиза в морето. Плува кроул – с равномерно, енергично темпо и перпендикулярно на брега. Спирам да я наблюдавам, защото обръщам разходката в посока към другия край на залива. При следващата ми разходка натам двайсетина минути по-късно – от нея, както и от хавлията й в края на плажа, вече няма и следа. Дошла е, плувала е, и си е отишла. .. Виждала съм тази жена навсякъде по морските брегове, включително по нашето Черноморие. Тя е местна, прехвърлила е 40-те и няма време за офлянкване, нито за суета. Идва сама, морето й е достатъчно за компания, влиза, плува, излиза и заминава да си гледа работата. Нейното връзка с морето за мен винаги ще си остане обект на завист. Недостижима любовна история..
Водата на Psili Ammos, оказва се – не е толкова студена, вълни почти няма, така че и ние, аматьорите, все пак успяваме да поплуваме. Макар слънцето да е оскъдно, а вятърът доста силен, към обяд термометърът на колата показва 30 градуса и очевидно показанията му са верни, защото не изпитвам студ, излизайки от водата малко преди това, въпреки облачното небе и моята прословута зиморничавост.
В началото на септември, дори и при известно разваляне на времето, Тасос все още е много гостоприемен и дружелюбен към посетителите си. За което сме му благодарни..
За обяд сме планирали Алики. Това е малко селце в югоизточната част на острова, което се отличава с миниатюрен полуостров, населен от пинии и археологически забележителности (древни светилища, стара римска мраморна мина с останки от различни древни епохи). Брегът е насечен от стръмен скален релеф, изключително живописен, и формира три малки заливчета, накацани от плажуващи.
Нашият избор е ресторант Архондиса, който се намира от другата страна на пътя, на живописно възвишение, с превъзходна гледка към цялата прелест на Алики. Миналата година бяхме тук и вечеряхме на това място, но мисля, че тогава аз лично го недооцених – и като храна, и като атмосфера. Може би не бях в подходящо настроение, или просто не бях узряла още за него. Но днес съм.
Това място, заедно с неговите собственици, е обект на разказите на Кристофър Бакън от книгата му „Мед, маслини, октопод“, в частта, посветена на Тасос. Тук авторът е прекарал много прекрасни моменти в улов на риба и октоподи, в бране на грозде и маслини, но разбира се и най-вече – в кулинарни вакханалии, за които разказва с много вещина и емоция.
Отдаваме се и ние на една такава кулинарна.. ако не вакханалия, то поне скромно пиршество. Филето от риба-меч, което ям, си избирам преди това от хладилника в кухнята (отдавна не ми се беше случвало, макар в Гърция това да минава за норма в уважаващите себе си рибни ресторанти), гарнитурата е свежа (съвсем слабо подкиселена) туршия от зеле, моркови, дребно нарязани чушки и целина, която допълва брилянтно вкуса на фино грилованата риба, а лютата чушка от ордьовъра.. е много пикантна, но кой знае защо – отново поръсена с вездесъщия риган (!). С риган са поръсени също и запечените на скара филии хляб, поляти с малко зехтин. За сметка на това свинското на Кирил, прясно извадено от фурната, ухае на калоферче (идея нямам как се казва на гръцки подправката, но смятам, че не греша относно присъствието й в ястието насреща ми) и е много крехко и вкусно, също и гигантес (едър зрял фасул) е наготвен фантастично, мисля, че и при него долавям същия аромат (на калоферче)..
Собственикът, който е главен герой в книгата на гореспоменатия американски автор (професор по литература), хвърчи по масите като обикновен сервитьор, а младото момче, което ни обслужва (взима ни поръчката, съветва ни вежливо и компетентно какво е добре да поръчаме днес и следи всичко на масата да е наред), изглежда като да е част от семейството, съдейки по това колко е въвлечен и заинтересован от работата си. Виното, което пия (бяло, сухо, наливно) е определено по-добро от онова, което пих снощи в рибната таверна в Лименария, но.. все още мно-о-ого далеч от това, което прави Кирил! И по-добре, защото иначе щях да изпия повече от чаша, а .. предстои цял един следобед активна ваканция! Довечера, на терасата в хотела, ще мога да глътна повече – от добре изстудения елексир, който Кирил произвежда.
След като изпиваме кафето и изяждаме донесения като комплимент от заведението десерт (диня и сладолед), не сме в състояние да погълнем и трошичка повече. Всичко се оказа изключително вкусно – най-добре приготвената дотук храна, откак сме на острова и само за протокола ще споделя сметката: 42 евро. За два ордьовъра, две основни, голяма бира, чаша вино и две кафета. Другите неща като хляб, вода и десерт, са от заведението. Разбира се, че оставяме солиден бакшиш, но това си е в реда на нещата, когато си останал доволен и когато на хората отсреща им е било важно ти да останеш доволен.
Алики е нещо повече Алики е нещо повече Алики е нещо повече Алики е нещо повече
След Алики, поемаме обратно в посока към Потос. Правим спирки за да се наслаждаваме на гледките, които в тази част на острова са шеметно-живописни, вали ни дъжд на остри, едри капки, духа вятър, който почти ни отмества от пътя, и накрая акостираме на Thymonia beach, малко заливче между Алики и Gyola, със ситен жълт пясък; красиви, нацепени скали в източния край и изобилие от заоблени цветни, мраморни камъчета от всякакви размери. Идеалното място за следобеден плаж днес. В средата на залива се образуват грозни, високи вълни, но в двата му края и особено в източния, е гладко като дъска. И тук, както и на сутрешния плаж, става дълбоко отведнъж – влизаш в морето и хлътваш до шия, но пък водата е чиста, топла и спокойна и просто те приласкава в обятията си.
Завършваме деня с разходка из Потос. Нямаше как да дойдем в тази посока и да пропусем селището. Тук има голяма търговска улица (всъщност повече от една!) и интересни магазинчета с местни занаятчийски и други стоки. Освен магазини, Потос предлага множество таверни, барове и кафенета – повече от 30 на брой и всички концентрирани около крайбрежната зона. Мястото е популярно сред младите хора на острова.
(снимките към днешния материал ще дойдат по-късно)
Продължение, ден 7 – открийте тук!
