Японският майстор, който извиси сгъването на оригами до истинско изкуство
Оригами и Йошизава
Оригами e традиционната древна японска практика за сгъване на квадратен лист хартия без рязане и залепяне. Със същото име се наричат и получените чрез тази практика триизмерни хартиени фигурки.
Оригами е смес – магична симбиоза – между усета към геометрия и полета на въображанието. Еволюирането й до истинско художествено изкуство се случва в Страната на Изгряващото Слънце и се дължи до голяма степен на японския артист Акира Йошизава. Той преоткрива оригами и му задава нови мащаби, като му вдъхва душа, обем и свобода отвъд праволинейната строгост на геометрията.
Йошизава е новатор в оригами. Той сгъва свои собствени модели, без да ги повтаря и върши това през целия си, дълъг и наситен живот – до 94-годишна възраст. Никога, до смъртта си през 2005, не се отказва да твори и да създава своите оригинални хартиени скулптури.
Възродил и надградил сгъването на оригами по един непродражаем начин, Йошизава има щастието да доживее и види как то се цени и практикува в цял свят.
През дълголетния си творчески живот – за 90 години: сенсей Йошизава създава повече от 50 000 модела оригами, сгъвайки ги с ръцете си. Само малка част то тях, за съжаление, са включени в книгите му.
Пътят на Акира Йошизава
Йошизава е роден в бедно фермерско семейство близо до Токио. Когато е само на четири години, едно момиче му сгъва лодка от хартия, която по-големите му братя разкъсват. Преодолял мъката си, той успява да реконструира заветната фигурка – и от този момент се запалва по сгъването на хартия за цял живот.
Създаването на собствени модели бележи целия му творчески път – той никога не следва готови, вече опознати схеми на сгъване. Напротив – отхвърляйки скованите традиционни начини на хартиено моделиране, Акира се заема да създава свои оригинални форми, като утвърждава собствените си необичайни похвати и новаторски техники.
До голяма степен самоук, той стъпва върху позабравената художествена традиция, датираща в Родината му още от от VII век сл.н.е. и я издига до нови измерения, променяйки стила, техниката, .. и загърбвайки множество догматични правила. Усъвършенства се в сгъването на хартия, достигайки изключително майсторство.
Неговата работя допринася за значително разширение на репертоара от модели, достъпни за хилядите любители на оригами, а всеки модел, който създава – е лесно разпознаваем за ценителите.
Начало на трудовата биография на Йошизава
Трудовият път на Йошизава започва в детството. Той напуска училище и заминава за Токио на 13-годишна възраст, за да работи във фабрика за машинни части. Там продължава образованието си вечерно, докато през деня работи.
Много скоро е оценен от работодателя си и преминава на по-висока длъжност като технически чертожник. Когато е помолен, като част от работата си – да преподава на младите работници геометрия – той решава да използва като метод на обучение любимите си оригами. Този подход се оказва толкова успешен, че работодателите го насърчават и подкрепят заниманията му с оригами, като част от работния процес.
Решение да се отдаде изцяло на оригами
Около 1937 г. (26-годишен) Йошизава решава да се посвети изцяло на оригами. Той напуска работата си в завода и следващите около 20 години преживява в крайна бедност, вършейки тежка и нископлатена работа, за да оцелява. Използва множество временни и непостоянни занимания – като например да продава от врата на врата тсукудани (вид японски консервиран деликатес) – докато развива уменията си в сгъването на хартия.
Будистко обучение, вяра и философия
Още преди решението да отдаде напълно живота си на оригами, Акира Йошизава преминава през двегодишен период на обучение чрез самоподготовка за будистки монах. Макар да не пребивава в манастир, а да разчита изцяло на самообучение, този епизод (очевидно на сериозни и задълбочени занимания), оставя значим духовен отпечатък върху личността му.
Той е дълбоко вярващ през целия си живот. И както твърди, сгъването на хартия за него е не само техника, а духовен и медитативен процес. Неведнъж са го чували да казва, че когато ръцете са заети с работа, „сърцето е спокойно и чисто“. Очевидци и хора, които са го познавали, споделят, че той често се молел преди да започне да сгъва поредния хартиен модел. Думите му гласят, че прави това „в служба на Бога“, и че се надява оригами да „донесе мир на света“.
През всичките си години, отдадени на оригами, Йошизава неведнъж е подчертавал, че процесът на сгъване е по-важен от резултата — едно така типично за будистката философия съждение..
Акира Йошизава участва във Втората световна война като част от японския медицински корпус в Хонконг. Там той се грижи за тежко болни пациенти. В свободните минути сгъва хартиени фигурки, с които украсява леглата, в опит да развесели болните и така да облекчи поне малко страданието им. Тежко заболяване, което смъква и него на легло, го връща в Япония.
Наследство и значимост
Акира Йошизава създава собствени похвати и „творческа оригами“ техника. Той изгражда модели от най-прости сгъвки, адаптира по умел, новаторски начин основните традиционни форми и отказва да позволи на строгата геометрия да доминира над художествения му усет и пространствено въображение.
Вместо да използва фиксирани геометрични ориентири, той разчита на собствената си преценка при всяка следваща сгъвка. В продължение на години използва два квадрата хартия, за да сгъва четириноги животни, докато не е открито — от него и други оригамисти — че чрез сгъване на четирите ъгъла към центъра се създава „основен квадрат“, който дава много повече отправни точки за оформяне на отделни елементи от фигурата.
Новаторството му не се изчерпва със структурата на моделите. Той насърчава учениците си да наблюдават обекта, който пресъздават, и да се стремят да го „оживят“ чрез формата. Неговите собствени животни и птици имат характер и никога не са напълно еднакви. Причудливият му свят от сложно изпълнена книжна геометрия, претворява по реалистичен и жив начин набелязаните прототипи. Моделите му, чрез своята структура, цвят и обем, улавят и пресъздават специфични черти на изобразените земни обитатели.
„Мокрото сгъване“ (wet folding) е един от най-големите приноси на Акира Йошизава към съвременното оригами изкуство и важно основание той да бъде наричан скулптор на хартия. За целите на този похват Йошизава използва специално подготвена – леко навлажнена преди сгъване – хартия. Когато се моделира влажна, тя запазва спецификата на обемите след втвърдяване и създава усещането за истинска хартиена скулптура.
Ако дотогава повечето оригами модели били плоски, ъгловати и с „правилна“ геометрия, то мокрото сгъване позволило на своя изобретател да създава извивки вместо остри ръбове, и да оформя много по-реалистично муцуни, мускули, гънки и дори пера. Или накратко: да придава реален обем и живот на своите модели. Съвременниците му го описват като артист, който не търси съвършената симетрия, а изковава характер и душа на творенията си и в този смисъл мокрото сгъване се оказва един предопределен инструмент от неговия творчески арсенал.
Днес мокрото сгъване е стандарт в света на оригами изкуството и се използва от всички съвременни оригами артисти.
Друг важен негов принос е разработването на система от символи и диаграми, която се използва и и до днес за описване на инструкциите към Оригами модели.
Професионално признание и известност. Творческо дълголетие
Йошизава получава първото си значимо признание през 1952 г. (на 41 години), когато негови модели (12 фигури на японския зодиак) са публикувани в списание Asahi Graph. Следва изложба в токийския квартал Гинза, която му донася първата широка известност.
През 1954 г. той публикува първата си книга. Това е монографията „Atarashii Origami Geijutsu“ (Ново оригами изкуство), чрез която въвежда и описва важна система за нотация* на оригами (по-късно известна като система Yoshizawa-Randlett). Както вече споменахме, тази система е в обращение и до днес. Със създаването й, Йошизава вписва името си на пионер в систематизирането и въвеждането на стандарти за оригами.
*Нотацията е система от символи, знаци или фигури, използвани за съкратено и точно записване и представяне на информация, понятия или дефиниции в специфична област.
С тези важни стъпки Йошизава постепенно започва да натрупва дължимото признание и популярност, които му позволяват да се отърси от бедността, така характерна за отдадените на изкуството хора – в Япония и вероятно навсякъде по света..
През същата година, 1954-та, той основава Международния център по оригами в Токио. Това се случва в отговор на засилващия се интерес към оригами изкуството не само в Япония, но и по света, както и на засилващия се културен обмен между Изтока и Запада, включително поток на пътувания с цел опознаване на света.
След изложбата в Токио през 1952 г., няколко години по-късно, в 1955 г., моделите от нея са изпратени и изложени в Stedelijk Museum в Амстердам, а през 1959 г. се състои една, в известен смисъл злочеста изложба в Cooper Union Museum в Ню Йорк.
Ето какво се случва там: през май 1959 г. творбите на Йошизава са включени в забележителната музейна експонация „Равнинна геометрия и фантастични фигури“, организирана с помощта на Лилиан Опенхаймер. Това събитие завършва злополучно и преждевременно, след като някои посетители отнасят част от експонатите като сувенири. Въпреки неприятния инцидент, все пак няколко по-малки изложби с творби на Йошизава са проведени в Японския център в Ню Йорк, а интересът към автора и неговата работа не спира да се увеличава..
В тази епоха Йошизава закономерно добива известност отвъд пределите на Родината си. За него започва да се говори и пише с интерес и респект в културните среди на Европа и Америка.
Паралелно с множеството изложби, които следват: както в Япония, така и извън пределите й, той продължава да работи по систематизирането на оригами и издаването на четива като Origami Reader I (Origami Dokuhon, Четец за оригами), 1957 г.
„Четецът за оригами“ е сред най-значимите произведения на Йошизава за преподаване и разпространение на техниката по сгъване на хартия. То има важна роля за документирането на ранното модерно оригами изкуство, включително с диаграми на сложни дизайни, съставени от повече от един квадрат.
През 60-те, 70-те и 80-те години следват още много изложби, активно авторство и публикации на книги за популяризиране и разпространение на оригами, а през 1983 г. Акира Йошизава е удостоен с Ордена на изгряващото слънце от император Хирохито за принос към японската култура и изкуство.
Японската държава му поверява мисията на културен посланик извън пределите на страната, и той често пътува до различни дестинации, натоварен с тази роля.
Но славата не успява да промени Йошизава. Той остава все така продуктивен, продължавайки да сгъва оригами, да преподава, да описва модели и да публикува книги. През този период се появяват заглавия, които са продължение на неговия фундаментален труд по документиране на модели, както и други, съдържащи философско-творческа тематика като Sosaku Origami (Creative Origami), 1984.
„Creative Origami“ e едно от най-значимите произведения на Йошизава, обозначаващо неговата творческа зрялост, затова си заслужава да му отделим порция специално внимание.
Това произведение може да се разглежда като манифест на творческата философия на своя автор. Представлява сборник с модели, които демонстрират зрелия и оформен етап от неговата работа: животни, птици, човешки фигури — с характер и „живот“. Самото заглавие – Sosaku (創作) означава „творчески, съзидателен“. Тук оригами е представен като авторско изкуство, а не като имитация и буквално следване на схеми. Чрез написанотото авторът подтиква последователите към самостоятелност в творчеството, подчертавайки, че формата трябва да изразява вътрешния дух, а не геометричната „правилност“; тя трябва да е резултат от пряко наблюдение на живия обект и търсене на неговия характер, а не догматично преследване на линии. Ръцете трябва да бъдат отдадени на силата на погледа и потока на интуицията..
В книгата се обръща сериозно внимание на ролята на „мокрото сгъване“, като инструмент за реализация на описания творчески подход, конкретно за постигането на меки извивки, реалистичен обем, моделирани детайли и скулптурна визия. С няколко думи: „Sosaku Origami“ е книга, представаща оригами като живо, духовно и чувствено изкуство – такова, каквото го практикува Акира Йошизава. През 1984 г., когато я издава, той е на 73 години.
Но това далеч не е всичко. Йошизава има още много какво да даде и покаже на света! Неговите творчески занимания, участия в изложби, публикации и менторство продължават и през следващите десетилетия.
През 1996 г. (на 85-годишна възраст) на бял свят се появява книгата му Origami: Living Nature. 12 години след Creative Origami, тя е нейно своебразно продължение, като добавя още душа и поетика към вече заявената зрялост на артиста – синтез между техника, философия и духовност. Фокусът тук е върху живата природа като източник на вдъхновение за създаване на форми. Книгата показва модели на животни и птици в естествени пози – уловени моменти от живота: в покой, в движение, във взаимодействие – нежни, почти медитативни сцени.
Посланието на книгата е, че формата не трябва да бъде точна, а жива!
През 1998 г. Акира Йошизава, който тогава е на 86 години, получава признание за творчеството си на световната Арт сцена от една от най-високите трибуни – Парижия Лувър. Поканен е за участие в голяма изложба на оригами в Carrousel du Louvre, част от Paris Origami Exhibition — едно от най-значимите събития, посветени на модерното оригами изкуство, събиращо водещи световни артисти.
Изложбата е международна и включва произведения от множество автори, но участието на Йошизава е изведено на особено висока почит поради несравнимия му принос в света на оригами. Това участие е черешката на тортата в международното му признание и израз на уважение сред световните творци, за което той работи в продължение на десетилетия.
Макар че като по-млад Йошизава понякога е изпитвал напрежение спрямо други автори на оригами и е имал предпочитания по-скоро към творческа изолация, в зрялата си възраст той приема и оценявава компанията на колеги, отхвърляйки някогашната си резервираност – нещо, което е отбелязано в контекста на изложбата.
В последните години от живота си Йошизава става по-отворен към общността на оригамистите, приспособявайки се към съвместни публични изяви и сътрудничество с други майстори. Това е още една стъпка по пътя на неговото житейско израстване.
До последния си дъх той твори, пише, публикува и участва активно в изложби и събития, посветени на оригами. Отива си от този свят на 14-ти март 2005 г. (денят на 94-тия му рожден ден), след усложнения от преболедувана пневмония.
Оставя след себе си безценно наследство – не просто материално под формата на десетки хиляди сгънати оригами модели, а техники и разбиране за това изкуство, които са го преобразили из основи.
Книгите му, общо 18 на брой, посветени на оригами, отразяват неговия фундаментален принос за любимото изкуство, на което отдава себе си без остатък.
..
А творческото му дълголетие, продължило през целия съзнателен живот, отправя ясно послание: Ние сме тук дотогава, докато все още имаме какво да дадем!
