Нека да попитам:
Представете си ситуация: вашият партньор или партньорка търси нещо в килера, без да е съвсем наясно какво. Трябва му/й материал за опаковане на предмети, които ще изпраща някъде и се надява да открие подходящ. Известно време погледът му/й шари разсеяно по полиците и накрая решава да издърпа някакво велпапе от най-горния рафт на етажерката. Мисли за други неща и не е особено концентриран/а, така че изобщо не преценява ситуацията. Издърпва със замах, но някакси с това движение подхлъзва намиращите се отгоре бутилки вино, и те се сгромолясват с оглушителен трясък върху плочките на пода. Вие чувате грохота от килограми потрошено стъкло, отърчавате на мига и се озовавате срещу него/нея, стърчащ/а уплашено и изумено сред отломките на 50 бутилки вино от класни реколти, грижливо събирани и съхранявани за специални случаи. Той/тя, с парче оплискано от вино велпапе в ръка, е за щастие видимо невредим/а.
Каква е вашата реакция?
Нахвърляте се с викове и крясъци „Какво направи? Как можа? Ти малоумен/малоумна ли си?“
Или… прегръщате човека насреща, мъж или жена, цял оплискан с вино и се заемате да го утешавате, защото – повече от ясно – той не е малоумен и е в състояние и без ваша помощ да оцени щетата от случилото се, а нивата на адреналин са толкова високи, че се боите да не експлоадира всеки момент. Пък на вас този човек ви е по-важен от всички реколти на света!
Сега, когато пиша това – си представям физиономиите ви и просто виждам, изписана на лицата ви, реакцията, така че не ми е нужно да чувам и дума!
Едни от вас са направо възмутени от прочетеното и дори самото описание на тази идиотска ситуация (слава богу, измислена!) вече им е образувало нерви и се чудят как въобще може да има такива хора – да унищожат с едно движение почти 40 литра вино (за протокола – може и ракия!) и още повече – кой съчинява и търси снизхождение за такива извращения! През главата им изобщо не протича и мисъл за досадната възможност те самите да са издърпали велпапето изпод бутилките!
Не че никога не са го правили – о-о-о, и още как! Само че за всеки подобен случай (ако някой дръзне да им го напомня), имат добре построено логически обяснение, в което и сами си вярват. Разбира се – то автоматически ги изключва от всяка възможна вина. И как иначе – такива хора не допускат грешки! Те така [безгрешно] си функционират по определение, по зодия, по възпитание … абе съдба: Съ-Вър-Ше-Ни! Чували ли сте израза: „Аз не мога да сгреша!“, изречен без сянка от ирония?
Други от вас навярно се усмихват. Не мисля, че лесно биха прежалили погубеното вино, но по ска̀лата им на степенуване на важности – да проявят емпатия и да утешат страданието на ближния – стои по-високо от загубата, предизвикана по неволен начин от същия. И всъщност това е единствената им възможна реакция в подобен момент. На тях не им се налага да потискат изблик на емоционална агресия – такъв просто не им е присъщ.
Ако се замислите за най-близките си хора – бихте отгатнали предварително реакцията им в подобна ситуация, нали?
И все пак – хората могат да се променят. Ако осъзнаят и пожелаят. Ако бъдат насърчени по подходящ начин. Процесът е двустранен, зрелостта – възможна.
