Освободи формата!
/изображението към публикацията представлява авторски матчаван на Акира Сатаке/
Куринуки (Kurinuki) е една от най-прелестните и дръзки техники в изкуството на японската керамика. Докато повечето керамични съдове се изграждат чрез добавяне на материал и изграждане – посредством шнурове, платки и други фрагменти – при Куринуки процесът е точно наопаки. Майсторът започва своето творение от плътен блок глина и постепенно премахва всичко излишно, докато „освободи“ формата, скрита в него. Самото име идва от японските думи kuri („издълбавам“) и nuku („изваждам“, „отнемам“).
Това уникално изкуство има своите корени в средновековна Япония и е тясно свързано с развитието на чаената култура. С разгръщането на традицията на чаените церемонии, вдъхновени от дзен будизма, започва да се цени красотата на предметите, носещи характера и почерка на ръката, която ги е създала. Именно така грубите, асиметрични и на пръв поглед несъвършени съдове (кутии за съхранение, чайници, купи за чай) започват да се възприемат като носители на дълбока естетическа стойност. Куринуки никога не се превръща в масова техника (!) – напротив, остава си и до днес рядък, откровено скулптурен подход към керамиката. Предназначен за ценители!
Философията на Куринуки обаче е не по-малко важна от изработените предмети. Ако при традиционното моделиране човек „създава“ форма, тук той я разкрива, освобождава. Това напомня известната мисъл на Микеланджело, че статуята вече съществува в камъка и задачата на скулптора е просто да премахне всичко излишно. При Куринуки същото се случва с глината – майсторът не налага форма отстрани, а влиза в своеобразен диалог с материала, с неговата вътрешна природа, с дълбоката му същност. Всеки срез, всяко издълбаване и всяка следа от инструмента остават видими и се превръщат в част от взаимодействието между глината и човека; от характера на изработения предмет.
Тази философия естествено се свързва с японската естетика уаби-саби – красотата на несъвършеното, преходното и естественото. Вместо абсолютна симетрия и безупречна гладкост, Куринуки търси характер, текстура и автентичност. Малките отклонения не се прикриват или отстраняват, защото именно те правят всяка купа или чаша – жива и неповторима. Повърхността често остава груба, с ясно изразени следи от режещия инструмент, с примесите в глината и с неогладените неравности, които светлината подчертава характерно от всеки различен ъгъл.
Глазурите, макар да не са главният герой в изкуството на Куринуки, се явяват важен елемент от магията. Повечето керамици, работещи в стил Куринуки, използват тънко глазиране. Ако глазурата е прекалено дебела, тя ще запълни релефите от издълбаването, ще омекоти ръбовете, и ще скрие ефектите от скулптурирането, придаващи индивидуалност на съда.
Затова съдовете в стил Куринуки често са оскъдно глазирани, понякога само отвътре и по ръба (за да бъде съдът годен за употреба при контакт с течности или храна), като така човек усеща директно (с очи и на допир) текстурата на глината, докато отвътре съдът остава подобаващо функционален.
В други случаи глазурата е нанесена спонтанно, само на определени участъци и с използването на специална, неравномерно покриваща четка. Мазките често напомнят платно на художник-експресионист. Така релефът остава жив и четим, а глазурата не само не го прикрива, но подчертава и акцентира неговия характер.
Цветовата палитра обикновено е сдържана и близка до природните цветове – пепелно бяло, кремаво, сиво, охра, кафяво, маслинено или тъмно зелено, с железни и манганови нюанси. Ярките, лъскави и наситени цветове се срещат много по-рядко.
Особено характерни за Куринуки са пепелните глазури (ash glazes). Те се стичат леко по повърхността, натрупват се във вдлъбнатините и подчертават релефа. Всяко изпичане дава различен резултат, което напълно съответства на духа на тази своенравна техника.
Една от класическите японски глазури, често свързвани с Куринуки, е Шино. Характерно за нея е, че „докарва“ млечно бял до кремав цвят, генерира оранжеви и ръждиви петна от желязото в глината, прави мека, почти кадифена повърхност и провокира естествено появяващи се фини напуквания (кракле) по повърхността. При грубо издълбан съд, глазурирането с Шино създава впечатление за възраст на музеен експонат.
Когато говорим за глазуриране при Куринуки, трябва да споменем и ефекта на дървената пещ. Когато съдът се изпича в пещ на дърва (анагама или ноборигама), понякога дори не е необходима глазура. Летящата дървесна пепел се отлага върху съда и при високата температура се стопява, образувайки естествена стъкловидна повърхност. Резултатът е магичен – зеленикави, кехлибарени или сивкави участъци, които не могат да бъдат нито предсказани, нито повторени!
В заключение: при Куринуки глазурата не украсява формата – тя разкрива характера ѝ. Именно затова най-високо се ценят глазурите, които оставят глината „да говори“, вместо да изравняват нейната повърхност и да скриват следите от издълбаването, неравностите и естествените несъвършенства на релефа й – всички тези дребни фрагменти, които представляват същността на Куринуки..
Особено интересна при Куринуки е и ролята на вътрешното пространство. Тук вътрешността не е само кухина, осигуряваща функционалност на съда. Празното пространство се възприема като равностоен компонент на формата – идея, близка до дзен разбирането, че празнотата не е отсъствие, а потенциал. По този начин съдът се възприема като своеобразен баланс между маса и празнота, между материал и въздух.
Днес Куринуки преживява своеобразно възраждане. Макар да остава нишово изкуство за ценители, то се практикува от керамици по цял свят, а специализирани ателиета в Япония, Европа, Австралия и Северна Америка организират при голям интерес работилници, посветени на метода.
Съвременните автори експериментират с различни каменинови глини, глазури, опушване, раку и дървени пещи, но същността остава непроменена – ръчният, бавен и съзерцателен процес.
В епоха, в която технологиите правят възможно почти съвършеното серийно производство, Куринуки предлага точно обратното. То ни напомня, че красотата не винаги се ражда чрез добавяне. Понякога тя се появява, когато имаме търпението да отнемем всичко ненужно, докато остане само същественото. Именно затова мнозина керамици описват Куринуки не просто като изкусна техника на работа с глина, а като начин на мислене – урок по простота, търпение и доверие към материала и към самия процес.
Да накараме ръцете да се доверят на глината, да я оставим да ни води в издълбаването и изрязването на формата – това е магия, която има почти медитативен характер!
