/из архивите, 03.12.2019, в самотата на една хотелска стая в Балчик, сама в целия хотел, а вероятно и в целия хотелски комплекс по брега/
– Как си там, рибке, какво е да си сам?
– Не си сам, никога, мила. Дори и в най-черната нощ до теб винаги има присъствие. Чайките, вълните, вятъра, те идват и си отиват, изпълват те със себе си и в следващия миг отвеждат присъствието си другаде, за да ти дадат време да си починеш, да останаш насаме, да се насладиш на собствената си компания..
– Не те ли е страх от студа, от бурите, от мразовитата зима?
– Надраснах страха, миличка. Разбрах, че по-страшно от всичко външно е само онова, което е вътре, в теб. А кой го слага там? Никой не може, освен ти самия. Така че – спри да слагаш лошо, черно, мъка и притеснение! Слагай светлина, слагай цвят, слагай спокойствие, уют, радост! Само ти го можеш. От друг не зависи. Тътена, грохота – те са страшни, ако ти им даваш сила да те плашат. Дай им любопитство, възбуда, копнеж! Всичко, от каквото имаш нужда в тоя момент! Дай го на външните шумове, на стенанията и на болката дори! И ще видиш как тези страхотии мигом ще се превърнат в хубост и радост,.. и ще заработят за теб. Само от твоята воля зависи.
– Защо ме е страх да оставам сама?
– Защото се боиш от себе си. От тази част в себе си, на която се сърдиш, на която не си простила стари прегрешения, която не харесваш и не обичаш достатъчно. Смили се над нея – обичай я! Просто обичай! Другите ли заслужават повече от обичта ти, отколкото ти самата? Помисли и ще видиш, че си несправедлива към себе си, затова и те е страх да оставаш сама. Страх те е от въпросите и обидата, които твоето ‘аз’ има към теб. Дълбоко в себе си знаеш, че заслужаваш да се погледнеш и да се обикнеш. Да спреш с обвиненията, които си отправяш и с присъдите, които си раздаваш. Просто ги изтрий и се изпълни с обич към онова малко момиче, скрито в ълълчето на душата ти – уплашено и виновно, копнеещо за милост! Няма кой да го помилва вместо теб!
– Сега ще ти кажа ‚лека нощ’, рибке! Знам, че си там, на брега, и от това ми става леко. Този празен хотел става по-малко празен, тази черна и неприветлива нощ става по-малко черна и неприветлива. Възхищавам се на стоицизма ти, желая ти да пребъдеш!
– На теб, също, миличка! Лягай и заспивай! И заспи с най-спокойния, ведър и красив сън. Аз ще бдя над теб. Докато имаш нужда от моята закрила. Спи спокойно сега!
