Любовта има много измерения. Това стихотворение е посветено на моя баща, когото винаги ще помня. Той се казваше Валентин и беше извор на любов.
В светлоносната мъгла на кристална, влюбена луна заскрежената гора сияе на звън и пресен студ ухае В млечнолуничава синева скита призрака на тъмната страна овален ониксов печат, покрит с глазура от стъкло и лазурит От отвъдното любов струи поклаща люлката от детските игри вихрогон лятото от юга носи, а ездачи на компаса са хлапашките въпроси Минало и настояще сменят си местата като рицари около масата на крал Артур в топлина обагрят се сърцата с жарките слова на трубадур Бащина и земна обич дават си ръка сплитат въжен мост през вечността спомени роят се като огнени пчели плодоносен мед от жилото на любовта струи В клетките на восъчната пита сладостта на детството е скрита жилото ранимото сърце пробива и му влива сила причудлива Крило от нежност е за болката заслон отровата на гордостта изтича с кървав стон шепа пръст светулки разпилява за звезден път човешка обич окрилява!
