ТЯ
С душа на скитница, пренесла спомени От сътворения незнайни Родена от останките полòмени На неопазени вселенски тайни Далеч над всичко като рееща се птица От сетивата си опитомена Извела в орбита от себе си частица Възвърнала я тука - преродена В човешки лик и в пъстра рокля Широка, вейчеста, премитаща земята Стъпàлата ѝ - от росата мокри Косите – с портокалова позлата Тя и до днес света върти Дори и скрита в сенките, нерядко Той вечно ѝ принадлежи Чрез майчиния акт, накратко
