Обичайно човек не помни добре сънищата си, освен (в редки случаи) – непосредствено след събуждане. Тази сутрин имах усещането, че съм сънувала нещо, чието послание се изразява в силата на общностното. В смисъл, че правех поредни опити да се откопча от мейнстрийма (колко необичайно за мен, нали 😀 ?!), но съдбата ми удряше дежурните шамари и ме връщаше „в правия път“. От цялото нещо за кой ли път проумявах, че за добро или за зло – няма живот отвъд общността. Каквато и да е тя. Семейство, приятели, колеги, кръгове – по-тесни и по-широки. Човек живее със и сред другите хора.
И понеже е възприето да се счита, че в нощта на Бъдни вечер срещу Коледа сънищата носят особена, просветляваща енергия, то възнамерявам да се вслушам в посланието (или онова, което си въобразявам, че успях да изкопча сред крехките остатъци на отлитащия утринен сън).
Така че като продължение на моите коледни размишления: ще се опитам да бъда кооперативна, общителна, взаимодействаща, настроена за съвместна работа и проекти – в степента, която се окаже възможна, в смисъл на недокрай разрушителна, за мен.
А ето и една кратка, поучителна историйка в контекста на тези размишления:
Живяла в гората една костенурка. Тя все се чувствала самотна и изолирана. Все искала да има приятели, да се весели сред шумни компании, да пее и танцува с другите горски обитатели. Но поради някаква причина все не й се обаждали за купони, а ако случайно попаднела на някое служебно честване, организирано от горския склад, където работела в отдела по инвентаризация.. ами все така продължавала да се чувства в изолация.
Решила да отиде на консултация при горския психоаналитик – стария, обигран бухал – и си записала час. Бухалът й задал два-три контролни въпроса и после й предложил на следващото празненство да се опита да излезе от черупката си. Защото същата тази образувала непристъпна стена около нейната аура и не позволявала на другите горски обитатели да влязат в съприкосновение с нея и да оценят красотата й.
Не знаем какво точно се е случило на следващия горски купон. Носят се легенди за костенурски стриптийз, завършил злощастно за изпълнителката.., но най-вече: оттогава в горската дискотека на видно, трофейно място е поставен красив костен пепелник в жълт цвят на кафяви петна. В него без капчица съжаление или милост горските обитатели гасят цигарите си и с носталгия си спомнят за една особено вкусна супа от крехко месце с магданоз, която била сервирана преди време в клуба – за изтрезняване след един щур запой. Но никой няма спомен да е виждал непосредствено преди супения пир да се рее из пространството някаква си там заблудена аура, изскочила от черупка, която да е впечатлила публиката с необикновената си красота.
..
На днешния ден нека поменем костенурката и нейния наивен прочит на предписанието на бухала! Да излезем от черупката не означава непременно да я дарим за благотворителност. Никой не го очаква от нас, но ако решим да го направим – мнозина ще останат доволни от придобитото. Нека не им се поднасяме, сготвени на супа с магданоз – никой не заслужава да получи чак толкова много от нас!
Вторият много важен извод от тази глупава история е, че всяка костенурка трябва да си знае ..клуба. И там, в своя си клуб – да се вихри на воля във всякакъв вид взаимодействия!
Щастлива Коледа – на малки и големи! В Единството на Цялото всички ние имаме своето специално, отредено място. Че даже и клуб – от себеподобни! Няма нужда да търсим пространство сред чужди..
Намасте!🙏
