Главното е, че хора като героините на тази история съществуват. Те – забележими единствено чрез делата си, се намират сред нас! Правят живота ни по-хубав, а щедростта им се дължи на несметното богатство, което притежават. Изобилие от доброта, грижа, човечност, висок дух и вселенска мъдрост. Всичко това им е дотолкова в повече, че имат достатъчно и за раздаване!
С удоволствие ще разкажа за Теди, която ..почти не познавам. Но пък я опознах чрез направеното от нея, а това е повече от хиляди срещи и думи!
И така. Квартал Борово. Едно място, което вероятно е изглеждало доста прилично преди четвърт век, знам ли.. Сега е един доста презаселен столичен квартал, в който (типично) много от някогашните зелени пространства са се превърнали в жилищни кооперации с цени на квадратен метър, конкуриращи се с тези в Западна Европа и Америка. Без претенции обаче за съперничество по инфраструктура – тротоари, паркинги, площи за отдих..
През пролетта на 2023 се случи така, че прекарах няколко месеца тук, в Борово. Имам мъничка внучка, която живее с мама и тати в квартала, и по онова време идвах да се грижа за нея през деня. И тъй като всяко дете (а и всяка луда баба като мен, без съмнение) се нуждае от свеж въздух и престой на открито, прекарвахме с нея часове в разходки с количката.
От първия ден, в който излязохме на разходка, започнах да изследвам територията за приятни, симпатични места. И още в този първи ден я открих – градината на Теди! Най-красивото, уникално място в Борово. Малкият ботанически оазис до блок 230. Част от него се намира около блока, друга част – отвъд тротоара, граничейки със сградата на квартален фитес и оградата на затворен жилищен комплекс.
Когато попаднах в градината на Теди за пръв път, бях готова да се закълна, че това е площ, за която, срещу подобаваща абонаментна цена, се грижи лъскавият фитнес в съседство. В смисъл – че е наел озеленителна фирма, която да сади и обгрижва красивите (сред тях немалко редки и забележителни) дървета, храсти и цветя наоколо, като моделира и поддържа целия ансамбъл в изящна хармония. Такова беше първото ми впечатление от градината на Теди, както предполагам е и за мнозина други..
Впоследствие научих, че площите около и в близост до блок 230, се поддържат на изцяло доброволен принцип от една от обитателките на блока и от нейната майка. Първо се запознах с майката – Василка. Тя е вдъхновяваща, скромна и мила дама, която намирах – обичайно в часовете, през които другите пенсионери пият утринното си кафе на съседното бистро – заровена сред розите или храстите: да плеви, почиства и подрязва.
От нея научих, че поддържат това място сами – дъщеря й Теди и тя. По собствено желание. Започнали с малко, продължили с още, а сега стопанисват значителна площ, засята с над сто вида рози, екзотични храсти и дървета и много цветя за всеки сезон. Обикаляли из разсадници, купували, пренасяли и засаждали.
Поливат на ръка. Свалят туби с вода от апартамента си, защото в десететажния блок няма единодушие по въпроса защо трябва да се облагородява някакъв си там междублоков кучкарник (съжалявам за употребената дума, нямам нищо против кучетата, но често представата на българския градски обитател за зелените площи в квартала, се свежда до това понятие, без нито грам усилие на въображението за нещо повече – беден дух, бедна реалност..). Така че молбата да пуснат маркуч за поливане с вода, осигурена от общия водомер в мазето на блока, за нуждите на това малко ботанико-бутиково бижу, разцъфнало като оазис сред блоковете, останала неоткликната. Но разбира се – една такава дребна неволя не би могла да откаже двете дами от грижата за техните растения. И те продължават да се грижат за тях, непоколебимо.
Самата Теди успях да зърна само веднъж – подкастряше живия плет с професионален храсторез. Действаше с обиграни движения и оставяше след себе си перфектно подрязана зелена геометрия. Заговорих я. Беше много кратка и делова с мен, все пак съм непозната, а и сигурно й е писнало да се обяснява с безполезни възхвалвач(К)и, които с нищо не облекчават живота й. Но все пак любезна и (може би си въобразявам) един нюанс радостна, че някой забелязва труда й. След като я питах конкретно, сподели охотно с мен няколко прагматични съвета по подрязването на розите и останалите храсти, но си личеше, че не разполага с излишно време за приказки, защото животът й по всяка вероятност не се върти единствено около това място, което – ей така, между другото – е поела да поддържа в свободното си време.
Моя приятелка, която се оказа обща позната, сподели, че Теди работи в озеленителния бизнес и си изкарва хляба именно с грижа и поддържка на растения, но това е всичко, което знам за нея. Освен разказаното от майка й – че още преди години са се захванали да поддържат градинката около блока, засадили дървета, храсти и цветя, а после доразширявали обхвата, още и още, със съседни необгрижвани площи..; Също и това, че има хора наоколо, които са крайно възмутени от тяхната „инвазия“.
Да отбележа (за протокола), че водена от страстта си за ботанически откривателства, съм разглеждала мястото в детайли, и ..примерно: скрита доматена плантация сред розите, клематисите, салвиите и лавандулата, така и не открих. В смисъл – причини за първосигнална користна завист, на пръв поглед липсват. Но на някои хора им е просто непосилно да толерират наличието на красота около себе си. Тя, сама по себе си, не им понася, бърка им в очите, и макар да звучи непонятно – ние всички знаем, че такива хора съществуват. Така че – вярвам на Василка когато казва, че не всички (близки и по-далечни) съседи одобряват тяхното дело.
..
Написах този материал, за да привлека вниманието върху градината на Теди. Ако сте в Борово по някаква работа, непременно я посетете – не ви трябва много време, достатъчно е да се спрете за минута-две и да се насладите на гледката! На мен ми действа като магнит. За миг забравям къде се намирам, не мога да откъсна погледа си и ендорфина ми се покачва в облаците.
Но дори и да не сте луд фен на ботаниката като мен, ще ви достави чисто естетическо удоволствие да насочите един бърз поглед към хармонията, в която тук са подредени и съжителстват стотиците растения. За миг ще забравите за града, децибелите, мръсния въздух, .. а може би дори ще се вдъхновите за идея относно вашия собствен потенциал за красив отпечатък на мястото, където живеете.
За ориентир – градината на Теди се намира в карето, очертано от ул. Солун, ул. Борово, малка квартална уличка без име и от южната страна: фитнес и ограда на затворен комплекс. В това каре се намира въпросният блок 230, както и заобикалящите го цветни площи.
Всички кадри са заснети от автора с телефон, доста небрежно – по време на разходки с дете в количка, така че бъдете снизходителни! И разбира се – на живо градината на Теди е в пъти по-впечатляваща!
Ако знаете нещо повече за градината на Теди, разкажете в коментар!
