от цикъла ‘Животът е изкуство’
Нито бръчка по лицето ми не ми е в повече Държа на всички тях и ги обичам. Нито ден от дните ми не чувствам пропилян Не бих се върнала назад за да го имам пак. И всеки бял косъм върху щурата ми глава, непознала прическа не разменям за дузина черни. Аз нямаше да съм това, което представлявам днес, без бръчките, без грешките без белите коси. Защо тогава да ги крия, моите активи?
