Човекът, който храни прелетните птици е някой, цял живот мечтал за път, но здраво сраснал с прага на дома си. Светът наоколо притичва - все на път. Той всяка нощ догонва ятото в съня си, във всеки негов сън отеква пак зовът на обитатели от шарени корици на атласи, на призраци без кръв и плът, изплуващи от сенките, щом лампата угàси, но .. пак от същото поднася му денят.
Който храни прелетните птици
