просто ЖЕНАТА
Дали перо си, отронено на ангел от крилото Дали сълза си, блеснала на бурята в окото Дали въздишка си на майчина тревога спотаена Дали русалка си от морски дълбини родена Дали момиче си, пленяващо със нежен свян Или съблазън си, изгарящ, сластен блян Дали жена си земна, със струяща топлота и ласка Или кралица властна, непристъпна, с ледена окраска Дали си вихър огнен, сиянието на страстта Или си нежност крехка, прелестта на любовта Дали криле си волни, за полет устрелени Или си земна твърд, със плодородни почви напоена Дали валкирия си древна, увлечена във хищна гонка Или калена в битки, горда, силна амазонка Дали си кехлибарен грозд от сладост натежал Или си морски бриз, целуващ изгрев бял Дали въздигната си от Водата Или си впила жадни корени в Земята Дали от Въздуха ти черпиш сила Или пък Огъня си покорила Или си повелителка на четирите стихии В магичен танц дъх морен притаила Заклинателка под знака на Луната Жрица тайнствена на красотата Икона на майката свята ти си просто ЖЕНАТА! ..
