За да работи в полезен режим, енергията трябва да се движи. Застопориш ли я някъде – тя започва да действа на място. А какво може да направи една енергия в затворено пространство (?) – освен бели..
Да, за човешкото тяло ми е думата. В нашето крехко, уязвимо, тленно тяло всичко се случва с причина. Всяка болка, всеки отток, всяко възпаление и инфекция, са пряк резултат на застой. Това, което някои наричат имунитет, всъщност е умението на тялото ни да пропуска през себе си – вируси, бактерии, замърсители. Когато енергията работи (влиза и излиза като неспирен поток), никой болестотворен агент не може да се задържи достатъчно дълго, за да си „свие гнездо“ и да си „снесе яйцата“.
Ето защо едни хора са винаги здрави, нищо не ги събаря – ни грип, ни ухапване от кърлеж, ни захарен диабет. А други вечно някъде ги боли и нещо ги мъчи.
Затова източните учения, философия, медицина.. отдават толкова голямо значение на енергията (ки, чи, прана – яп., кит., инд.) и нейното правилно (необезпокоявано) преминаване през човешкия организъм. Което, разбира се, не е плосък и еднозначен процес, а дълбоко проникнато на всички нива (духовно, ментално и физическо) явление.
Аз лично не виждам противоречие с официалното, западно разбиране за здраво функциониране на човешкото тяло. Просто нашата медицина се фокусира върху следствието и неговото потенциално лечение (в конкретен орган или система на тялото), без да търси причината – липсва й погледа върху цялата картина, който би търсил (и открил) къде точно и в кой момент се къса нишката (на енергийния поток).. Този холистичен подход би помогнал на тялото да се самоизлекува по най-съвършения начин – със собствени сили – стига само веднъж да се възстанови непрекъсваемостта на движение на енергията.
И ето тук идва ролята на връзката между ментално и духовно, а после в съвкупност и с физическата обвивка. Колко от нас мога наистина да влизат в диалог с тялото си? А в диалог с душата си? Колко от нас успяват да накарат тялото и душата си да слушат гласа на здравия им разум?
А неговото послание е просто: Пропусни! Не задържай! Не таи в себе си обида, страх, гняв, мъка, недоволство, завист или ревност! Нека енергията ги изнесе от теб, така както ги е внесла – те нямат място повече от един или няколко мимолетни мига – също както радостта, удовлетворението, задоволството, насладата и всяка друга проява на душевно състояние.
Аз не бих стигнала дотам да възхвалявам отсъствието на емоции (нека Дзен мастърите запазят за себе си това пълно постигане на прословутата им, възвишена пустота, emptiness и ..въобще състояние, за което ние нямаме дори подходящата дума!)!
Емоциите са нещо необходимо и естествено за нашата душа, стига да не се застояват – точно както храната, течностите и всеки друг физически „гост“ на организма ни. Пропускайки, ние освобождаваме място за следващия естествен миг от живота ни – на всяко ниво – ментално, духовно и физическо. Нови знания, нови емоции, нов физически облик (външен и вътрешен).
Без вкопчване. Това е всичко, на което е добре да научим тялото и духа!
