на М.
Тъга до гърлото
и по-нагоре, пълзяща
до последния наврон
на моя мозък.
Прехвърлих възрастта,
без да омачкам нрава си
като омекнал
край фитила восък;
без да заслужа
топло късче радост,
полагаща се
даже и на просяк;
без да открия смисъла
за себе си
отвъд дълга -
печално кух и плосък..
