Веднъж едно слонче стъпило на пирон и пиронът се изкривил. Слончето много се притеснило, че наранило пирона, взело го леко с хобот и го занесло на един ковач.
– Моля те, изправи го!
Ковачът взел един чук и започнал да удря по пирончето.
– Спри, спри … та ти го нараняваш повече и от мен – развикало се слончето.
– Не, аз му помагам да стане отново право и гладко – спокойно отговорил ковачът. – Някои удари, особено на правилните места, са по-скоро полезни, отколкото вредни.
– Точно така си е – намесил се и Пиронът в разговора.
– Аха, разбрах – усмихнал се Слончо. – Най-добре е да внимаваш къде стъпваш …
– Да, така е – усмихнал се Ковачът.
– Дори и да си крив, ако искаш нещата да се оправят, трябва да си готов да изтърпиш някой и друг удар, ако е необходимо – казал Пиронът и намигнал на Ковача. – Хайде, давай … още веднъж и ще съм като нов!
Ииии … това е. Такива неща стават, когато слончетата не внимават какво правят. За хората не съм сигурна.
