Фотографска изложба в Галерия SYNTHESIS | 31 Юли 2025 – 11 Октомври 2025
Изложбата съдържа над 50 черно-бели фотографии, реализирани от средата на 70-те до началото на 90-те години, от Джон Демос – един от най-забележителните гръцки фотографи.
Откриването на изложбата се състоя на 31-ви юли от 19:00 ч с колоритното участие на автора, който представи по пламенен и емоционален начин своята работа, заснета изцяло на лента, с емблематичната, световноизвестна марка фотоапарат Лайка.
Фотографиите, безспорни шедьоври в областта на черно-бялото репортажно заснемане, са и превъзходно отпечатани – в Принт център ФотоСинтезис, чрез технология за черно-бял печат – Пиезография, под контрола на автора, но изпод ръцете на Злати от Фотосинтезис, похвален и благодарèн многократно от първия като забележителен майстор на тъмната стаичка.
И наистина, великолепни фотографии като тези не заслужават нищо друго, освен най-добрия, майсторски печат – без съмнение постигнат в конкретния случай. Това, което научихме по време на презентацията е, че фотографиите, в този си вид – селектирани и отпечатани специално за тази изложба, продуцирана от галерия Синтезис и с подкрепата на ФотоСинтезис – след София ще пътуват, за да бъдат изложени в Атина, а после.. кой знае още къде..
Всеки елемент от експозицията носи в себе си заряда на тази осъществена симбиоза – от първия до последния рамкиран кадър. Всеки детайл, всеки важен акцент от сюжета, е красиво изведен на показ – с точната доза нюанс от черно-белия спектър, така че да въздейства на сетивата с многообразието и сакралната сила на уловения момент.
Фотографиите изобразяват сюжети от гръцката Панигирия – празненства с пируване и танци в чест на светец, които се провеждат сред общността. Заснети са на различни места в Загори – група малки планински села в Епир, Северозападна Гърция и отразяват същността на гръцкия начин на живеене (най-малкото в годините, когато са заснети). На автора, живеещ сред тези планински хора, и очевидно възприеман от тях като част от общността, му е предоставена възможността буквално да улови чрез спусъка на фотоапарата си, най-съкровените и автентични мигове от Празника – без поза, без принуда, без фалш.
Самият автор, Джон Демос, озарява откриването на изложбата със своето сърдечно и непринудено присъствие. Няма търпение да разкаже – за работата си, за взаимодействията, за сюжетите, за своя живот. От време на време се сеща за присъствието на преводача и с извинителен жест му дава думата, но на мен ми се струва, че всички присъстващи разбират прекрасно неговия отчетлив и сладкодумен разказ, даже и тези, на които, евентуално, английския не им е силна страна.
Той е роден в Солун, през далечната 1944 година. Разкрива любопитни моменти от своя живот, като например, че корените на дедите му са свързани с Пловдив, а в далечното детство баща му го е потупвал по рамото, наричайки го Янко. Разказва и как се е запознал със съпругата си, холандка, преди повече от 50 години. А тя взела, че се влюбила в гръцките планини и така заживели там, дълго и щастливо.
Разбира се, също присъстваше на откриването, при това в качеството си на съ-куратор на изложбата. Усмихната и достъпна, въвлечена в разговори и ангажирана с интереса на публиката – също като мъжа си.
Сред присъстващите, които буквално изпълваха пространството на галерията и кафето и чак го пръскаха по шевовете, имаше както почти деца, така и немалко връстници на автора – толкова многообразна като възраст публика отдавна не бях виждала събрана на едно място. Бих вметнала, че не видях нито един от българските фотографи, които аз лично познавам (или разпознавам). Може би снимат някъде, по интересни места – иска ми се да вярвам.. Що се отнася до поколението на по-младите фотографи – навярно имаше присъствие, аз не бих могла да преценя, тъй като не познавам хората. Но в границите на шегата и по силата на приказката „Имаше ли Гюро глава?“, сигурно имаше, тъй като фотоапарати не липсваха 🙂 .
Организаторите от галерия и Принт център ФотоСинтезис си бяха свършили работата добре и получиха заслужени, многократни комплименти от автора. По време на презентацията, която изнесе на импровизирана сцена в кафето на центъра, се прожектираха на голям екран всички кадри от изложбата, а той разказа с много чувство за всеки един от тях. Специално акцентира върху силата на музиката, като обясни за сливането й с празника, за сливането на празнуващите с нейния ритъм, за неотделимостта на музиканта от музиката, на танцуващия от танца и за собствения си фотографски синхрон с такта на музиката. Сякаш самият спусък на апарата бива под въздействието на звука и с всяко натискане, отмерва и запечатва ритъма на съпровода.
Публиката, насядала където намери или права, остана в огромната си част до края на двучасовото представяне. Магията на „Панигирия“ беше завладяла пространството.
Какво да кажем за фотографиите? Те трябва да се видят. Думите не могат да опишат въздействието им. Заловени мигове на движение, на застиналост, на изобразена емоция върху човешки лица, жестове, ситуациии, емблематична социална картина. Дълги експонации, превръщащи движението и кръга на танца в призрачна светлина, и както каза самият автор – уловена същност, която очите не са в състояние да видят, а единствено фотографската лента може да запечата. Същността на празника, на танца, на музиката, на емоцията .. и на духа. Заловена в движение. А в контрапункт на движението – застинали лица и фигури на хора, които наблюдават потока край себе си – с почуда, с изумление, с възхита, невярващо, любопитно или пък тъжно.. Точно като в живота.
Мъжът-аутсайдер, в замръзнала поза на опостушителна самота, изправен върху мръсната, потънала в мизерия тераса, с поглед вперен в еуфорията на празника под краката му; възрастната жена в черно, обгърнала във всеотдайна прегръдка своето спящо внуче (или може би правнуче), на метър от веселбата – лицето й казва всичко без думи; двойката младоженци, които изпълват кадъра с танца си и със своя звезден миг на опиянение; размазаният, призрачен кръг на танца, трансформирал движението в пластове светлина, а в центъра на кръга – фигурите на музикантите, превзети от музиката и от духа на Панигирия. Може да се пише много, за всяка от фотографиите, защото са поразително живи и говорещи, но ако не ги видите – все едно, че нищо не сте прочели!
