Красивата Луна привет изпраща,
прикриваща се зад ветрило - мрак.
И вятър буен клоните разклаща
дом бухалов, нелеп, но нему драг ...
Любов лелеем, мислейки най-пошло
телесно да задоволим плътта.
Нощта разтваря гръд - таз черна рошла,
прикрила на любовници срамът ...
И уж стаен, а толкоз чувствен порив
ни води тъй в живота ни безспир ....
Почуква някой, друг ще му отвори,
ще влезе, ще се любят най-подир.
Нощна ласка
