Поетично посвещение
Какво е щастието -
свитък парещи сърцето думи,
като зрънца, поникнали
от откровението помежду ни.
Каква завера хвърли
мост през вековете -
И твоето перо умело днес кураж
в десницата ми крехка вплете!
За справедливост битките
са в дълбините съкровени на сърцето,
когато е бронирано и плитко,
то мътен пристан е на греховете.
Към истината свята пътят стръмен е,
боли от неизплакани сълзи,
но правдата в душа човешка влива сила
и името "щастливец" с мъдрост е родила.
Обрекла го е на живот със страст,
изтръгнала е ноктите на всеки смъртен страх.
Към върховете взор е устремил,
и от планински извор чистата любов е жадно пил.
На сатирата
меча безпощаден ни е завещал -
неправдата за да посичаме
с размаха на словесния кинжал.
Да дирим път от светлина на идеалите облян.
Макар при разни хора – разен да е тоя дял.
В природата да търсим упование
и всяка работа да вършим с устрем,
смелост и старание.
Но винаги сърцето ни да бъде бистър вир
Без страх да се оглеждаме..
и да струи от него
светлина и мир!
