Още миг
и ще прекрача прага
на пореден Рубикон
А дали ми се полага
мъдростта да яхна като верен кон
Да препусна по следи изгубени
С кладенчови стъпки от копита буйни, млади
Да се взра с очите влюбени
И да вдъхвам жадно аромата на ливади
Кой твърди, че на предела
морните коне главите скланят
Щом в кръвта им безпределна
любовта сърцата вае
Докато сме живи
неотменно е:
ще тръпнем във омая
Ще бленуваме
И в устрема си към звездите
ще търсим рая
страстно, несънувано
А когато във умората сребриста
Се прокрадне сянката на ветерана
През бръчките ще грейнат погледи лъчисти
от невинност млада осияни!
Като Пегас ще литнем във безкрая
С криле на морните нозе
Оставете ни да търсим рая
С непокорството на буйните коне!
На прага
