Хроники от една ваканция – ден 4
Времето се развали още в ранните утринни часове на днешния, 4-ти септември. Задуха силен вятър, а после и заваля. Прогнозата не вещае скорошно подобрение и ние трябва да измислим как да оползотворим деня..
Днес е понеделник и още от петък бяхме решили, че ще отидем до Принос. Принос е селището, където акостират фериботите от Кавала, най-близката точка до континента. Намира се в западната част на острова, на около 22 км от Лименария, където сме отседнали.. Бях прочела в Гугъл, че в понеделник там се организира пазар на земеделски производители и други местни търговци. Любители сме на този тип пазари и винаги проявяваме любопитство към местните продукти, а също и нрави. Няма по-подходящо място за опознаването и на едните, и на другите.
Поизчакваме дъждът да утихне, и поемаме към Принос. Все пак, надяваме се, че атмосферните условия не могат да уплашат земеделските производители, които са калени на далеч по-сурови явления от някакъв си там дъжд, така че очакваме интересен и забавен пазарен ден..
Пренебрегваме главния път – по крайбрежието, и за по-напряко минаваме през Каливия, съседно на Лименария село по посока вътрешността на острова. Наслаждаваме се на гледки с безкрайни маслинови горички, така че се уверяваме не на шега – изглежда тасоският зехтин наистина се произвежда от маслини 🙂 !
Вливаме се към главния път на Скала Марион и продължаваме към Принос. Влизането в селището, както и намирането на място за паркиране се оказва истинско изпитание. Първо попадаме в огромна тапа, движението и в двете посоки на пътя се случва със скоростта на мравка.., после все пак успяваме да навлезем към центъра на селището, като разминаването с останалите превозни средства се оказва някакъв кошмар..; след около 40 минути все пак намираме място за паркиране не много далеч, но и не много близо до площада, където се провежда седмичния пазар. За щастие дъждът почти е спрял, все още ръми съвсем леко, но тенденцията е към затихване.
Аз, в моя типичен стил за такива дни, от сутринта съм се опаковала в стил ‘зелка’ – една дреха без ръкав, втора дреха с полуръкав, дънково яке, шушляково яке. И после, с подобряване на атмосферните условия, следва класическото ‘обелване на зелката’.. Не си представях точно така тази ваканция и честно казано – бях нахвърляла якетата в колата по протокол, с пълната увереност, че няма да се случи да ги облека, но.. ето че днес съм доволна да са с мен.
Пазарът е.. като самото село Принос. Мърляв, разхвърлян, еклектичен. Огромни тенти с вид на изработени от подръчни материали са опнати да образуват тунел непосредствено преди площада до училището. Там вътре се продават всевъзможни джунджурии за бита – оказион, и евтина кинкалерия. Бабите от селото с важни физиономии, оборудвани с дъждобрани и пазарски колички, кръжат из сергиите, оглеждат, разпитват и пазаруват. Това е техният звезден миг, който са чакали цяла седмица.
На самия площад се намира основната пазарна зона – със земеделска продукция. Дали заради дъжда, но не се забелязват сирена или някакви по-специални и интересни продукти. Основно плодове, зеленчуци, варива, маслини (прословутите трумбес) по 4.50 евро/килото в насипно състояние и малко по-скъпи във вакуумирани опаковки, зехтин в малки разфасовки и често допълнен с розмарин и още ароматни билки; мед, сушен риган и асортимент от подправки, наречени за скара, за риба, за мусака, и т.н..
Но най-вече – много, много плодове. Ухаещи и добре узрели праскови, нектарини, грамадни сливи, грозде, пъпеши.. Също и прекрасни зеленчуци – различни видове патладжани, чушки, тиквички и пр. Доматите ги слагам в отделна категория, защото, за разликата от останалото .. определено не бих ги окачествила като прекрасни. Всички добре знаем – летвата при доматите е вдигната нависоко!..
Множество туристи, предимно българи и румънци, но също и много гърци, както и такива с по-светъл цвят на кожата – пришълци от по-далече, се суетят наоколо, джапат из образуваните от дъжда локви и пазаруват. Найлончета, картонени кашони и боклуци се подмятат навсякъде (нямам илюстрации на това – все пак, когато снимаме, винаги търсим хармоничния кадър!). Но онова, което остава зад кадър е .. мръсно и разхвърляно. И също шумно – по доста изнервящ начин: непрекъснато някой крещи и си хвали стоката с подчертан, дразнещ акцент.. Пазаруваме набързо някой друг плод, някоя друга маслина и .. дим да ни няма. Вече е обедно време и търсим място, където да хапнем. Оказва се – в Принос няма такова!
Има дузина кафенета и питейни заведения, но не и място, на което да обядваш. В няколко локации виждаме хора, седнали на кафе, а до чашата им се мъдри пликче със зарзават от пазара, който явно ще си наготвят у дома, .. гледката ще я запомня – да ми напомня, че си останахме ненахранени в село Принос..
Други гледки, които ще запомня от Принос, са училището с красиво оцветена фасада, щедро огледана в дъждовните локви; и църквата, с добре поддържан, озеленен двор, един от малкото подредени и хармонични в селото, създаващ усещане за уединено спокойствие сред превъзбудата и суматохата на пазарния ден..
Разбира се – красиви кактуси, сукуленти, разцъфнали пъстри канни, бегонии, хибискуси, дипладении, олеандри, мирабилис; ярко оранжеви текоми и още друга зелено-цветна растителност, накацала из тесните дворчета, се опитва да компенсира безпорядъка, но общото усещане е за място, което бих характеризирала като „неглиже“. Отделни красиви фрагменти се открояват на фона на мърлява занемареност, която току-що изсипалият се дъжд не е успял да отмие по кюшетата..
Накрая, в лов за храна, решаваме да отидем до морето – на Ормос Прину (или Скала Прину) всъщност акостират фериботите от Кавала и както може да се очаква – има няколко функциониращи таверни. Всички те са конфекция тип „масов туризъм“, каквито ние всячески се стремим да избягваме, но този път сме гладни, нямаме друга опция и сядаме в една от тях с помпозното име „Сиртаки“.
Всичко е типично и банално като заглавието. Храната, музиката, обслужването – няма да се спирам в подробности. Единственото, което ме впечатлява, е виното. Поръчаната чаша непретенциозно сухо бяло вино (с изричната уговорка да не е рецина) се оказва изненадващо свежа. Виното наистина е пивко, не е кисело, не мирише на бъчва, нито на смола и е почти ароматно. Друго за отбелязване няма.
Правим кратка разходка наоколо. Светлината, както и през целия ден дотук, е фантастична. Облаците дават различен оттенък на морето. Небето е в хиляди нюанси. Всеки момент ще изгрее слънце. Или ще завали. Контрастът е във всичко.
А континентът е на хвърлей оттук. .. Сякаш можеш да го помиришеш, толкова близо изглежда, и все пак – на един ферибот отстояние..
След кратка и не особено възвишена носталгия по континента, се качваме на колата и поемаме по крайбрежния път на юг, любувайки се на красиви, пясъчни плажове, крайбрежни барове и така, с настроение, достигаме до Скала Сотирос.
От пътя се разкриват изкушаващи гледки към същинското селище Сотирас, което е сгушено нависоко в гънките на планината.
Небето се е изчистило достатъчно, и изглежда, че няма да вали повече днес. Така че решаваме да посетим и разгледаме Сотирас. Стигаме дотам по идеален път, като от едната ни страна се разпростират маслинови горички, от другата – вездесъщите за острова пинии.
Село Сотирас ни посреща с голям паркинг на равна площадка в началото му, веднага след сградата на стар метох. Оставяме колата и продължаваме пеша.
Уличките са стръмни, някои от тях са просто тесни пътечки между отделните имоти. Но са учудващо добре уредени и поддържани. Като изключим, че отделни къщи са в състояние на разруха, по-голямата част от селото прилича на архитектурен резерват.
Старите къщи са реновирани, с добре поддържани фасади, дворове и декор. Стръмните пътеки между тях са терасирани на широки стъпала, бетонирани и .. всичко е чисто, подредено и хармонично. Боклуци почти не се забелязват, което е забележително на фона на обичайното, което виждаме дотук, особено същата сутрин, в Принос..
В един момент започваме да разбираме какво се случва тук. След третата или четвъртата кола с немска регистрация, която виждаме, паркирана по стръмните прилежания на имотите, схващаме, че това едва ли е случайно съвпадение. Започват да ни правят впечатление и някои надписи – освен на гръцки, също и на немски. После чуваме и немска реч, виждаме и хора – някои по-възрастни, други по-млади, но като цяло над определена възраст.. Явно селото се е утвърдило като немска дестинация и излъсканият му вид се дължи до голяма степен на солидни инвестиции от новите собственици на някои от имотите тук.
И няма повод за изненада в техния избор. Мястото е уникално – със спиращите дъха гледки отвисоко към широкия залив Скала Сотирос и към континента на запад; с планината, извисяваща се над селото от изток; с маслиновите горички и пъстрите колонии от пчелни кошери, разпръснати из цялата долина под селото чак до морето; с чистия, свеж въздух и прекрасните, вековни чинари, заобикалящи стръмната алея между селските таверна, църква и паркинг.
Цветята и зеленината са навсякъде, наровете зреят в градините, пчелите жужат върху ярките цветове на ружите, петуниите и цезалпията, жасминов храст пълзи върху стръмен зид и донася омайни ухания, които се примесват с аромата на розмариновите храсти ..и погледите ни буквално се хвърлят от гледка на гледка, жадни да не пропуснат нищо от заобикалящата ни красота. Опитват са да запечатат видяното.
По пътя наобратно спираме на средата между селото и морето, за да хвърлим един последен поглед към Сотирас за сбогом и гледката нагоре, през „галерията“ от маслинови дървета, е толкова магнетична!
Селото изглежда като птиче гнездо, прислонило се в клоните на гигантска маслина. Над него са само върхарите, обвити в облаци и ветрове.
Пътят набратно към Лименария е скучен, с изключение на последния от трите плажа на Скала Марион – тъй като се движим по крайбрежието към Лименария, успяваме да разгледаме морето и всичко в близост до него от ръка разстояние. Скала Марион е средно голямо селище на брега, с непривлекателна архитектурна визия (много ново, незавършено още строителство, с несъразмерни за острова характеристики) и с три кокетни плажни заливчета, от които последният, Atspas beach привлича вниманието ни. Той е малък живописен залив, дълбоко вкопан в сушата, който дори при бурно море като днешното (следобед се появиха бели гребени навсякъде, а цветът на водата придоби оловния оттенък на надвисналите отгоре облаци), изглежда доста спокоен и уютен. Ако ни остане време за още плаж, може би ще дойдем тук през следващите дни..
Около седем часа, вече в Лименария, правим разходка из града, като се възползваме от почти слънчевата и тиха привечер. Наслаждаваме се на светлината през облаци, подчертаваща колорита на залива, сградите, улиците; на Палатаки и на църквата Преображение Господне, с малкия параклис до нея..
Днес „лошото“ време ни подари един красив ден, наситен с впечатления и преживявания.
Продължение, ден 5 – открийте тук!
