Хроники от една ваканция – ден 8
Днес напускаме острова. Фериботът ни отнася към Керамоти, а заедно с гребените на вълните и полюшването на старото корито, отлита и ваканционното настроение, отстъпвайки място на мисли за новите, предстоящи проекти и занимания, които ни чакат у дома.
На пристанището в Керамоти цари, предизвикана – както обичайно, от персонала на ферибота – нечувана суматоха и хаос. Облечени в униформи мъже (този път виждам и една жена.., майко мила, накъде върви тоя свят, щом гърците са започнали да допускат дами на тази ‘мъжка’ сцена за изява!) надуват свирки и крещят като пълководци заучени фрази на гръцки, български, румънски и английски, чат-пат и на немски.., сочейки на коли и пешеходци как най-добре да забъркат максимално гъста каша и неразбория, в която всеки търси нещо – кой колата си, кой пасажерите си, кой акъла си..
Дълбоката паст на ферибота плюе кола след кола, всичките до една черни или най-много сив металик, с GR, BG, RO, SRB и чат-пат TR, UA и MD регистрации. Когато гледам колите им, нетърпелива да дочакам Кирил, си мисля, че хората от тази наша, уви, безрадостна част на света.. ами те просто не познават цветовете. Дори гърците, с целия им привиден колорит.
Има и положителна страна в цялата работа – нашето возило се откроява като синигерче сред ято гарги и аз, като достоен представител на женската раса (за мен колите са червени, сини, жълти и пр., и чак след това – опели, фордове, пежа и др.), веднага съзирам наситено морско-синята ни колица сред тълпата от тъжни, безлични, черни автомобили.
Денят, макар и последен, все пак е част от нашата гръцка ваканция, така че – да, посветен е – все още, на Гърция. Искаме да се разходим за час из Кавала, нещо като последно довиждане за сезона. Кирил е проучил надежден и обширен паркинг зад пристанището в морския град, където се предполага, че ще намерим място за паркиране (миналата година не успяхме дори да спрем на територията на Кавала, освен на червените светофари по кръстовищата, и просто направихме транзитен тур за овации през града..).
Така че – насочваме се право към набелязания паркинг. Предположенията се оказват верни, това е мястото за паркиране в Кавала (за протокола – цената е символична – 2 евро за първите шест часа)..
Точно над нас се разполага хълмът на Стария град с една от своите емблематични забележителности – имарета, изграден през 1817 г, по време на османската епоха, от Мохамед Али – друга знаменитост на града. Той построил религиозния комплекс в дар на Кавала. В него действали джамия, медресе (ислямско религиозно училище), хамам (баня), библиотека и разбира се – същинския имарет (благотворителна кухня за бедни).. Към днешна дата комплексът е превърнат в луксозен хотел и доколкото се поинтересувах – предлага част от разкоша на отминалата епоха (предполагам всичко, без частта с харемските удоволствия, но кой може да знае..).
Поемаме към Стария град. Пешеходният ни маршрут дотам минава покрай множество таверни с изглед към морето и яхтите. Обедно време е, гладни сме и се поддаваме на поканата на обигран ‘ловец на глави’, възрастен чичо, който на почти перфектен български, успява да ни забаламоса в полза на неговата таверна. Както казва една позната: ‘едвам мА нави’!
Хапваме кьопоолу по гръцка рецепта (едро нарязани чушка и патлаждан, подправени със зелен лук наместо чесън и пресен зехтин) и това е най-добрата салата, ордьовър или както там щете го наречете, която сме яли през последните осем дни. Пържената барбуня е прясна и вкусна, а калмарите на Кирил .. нямам думи! Пипалата просто се разтапят върху езика.. Поръчаното бяло вино не е нищо изключително, но става за пиене. По-добро е от онези, които си поръчвах на Тасос през последната седмица.
Докато обядваме, около нас се настаняват още две компании сънародници. Още веднъж установяваме колко различни са хората. Едната компания се състои от две млади семейства с по едно малко дете. Груби, безцеремонни, нахални. Децата не млъкват и за секунда, вдигат глъчка през цялото време, а родителите им са дори още по-шумни. Демонстриращи плът и пищни татуировки (и мъже, и жени), с типични обноски, които можеш да познаеш от километър..
Привикват чичото (ловец на глави), защото докато ги е омайвал, са разбрали, че говори добре български. И започват да го разпитват – фамилиарно, нахално, сякаш е някакъв слуга – къде най-близо оттук има заведение с жива музика, как да стигнат дотам, в колко часа отваря. „Ама бузуки, човече, нали разбираш, истинско да е! С изпълнение на живо, ама да са някои добри! .. Кажи сега как да стигнем дотам?“ Човекът се опитва да се държи възпитано, да им говори учтиво и да ги дистанцира, но те не разбират от това. Накрая се докопават до адрес и указания, и явно са доволни.. Взели са си от мястото всичко, което [смятат че] им се полага.
На друга маса в близост до нас се настанява семейство с три деца – момче и две момичета – най-малкото е около 5-годишно, най-голямото – около 15. Културни, възпитани хора, не им се чува гласа. Разговарят усмихнато помежду си. И те са българи, но едва ли са тръгнали на бузуки тур из Кавала 🙂 ..
Час по-късно, когато се завръщаме от кратката си разходка из стария град, на път към паркинга отново минаваме покрай таверната и масите са почти запълнени. Явно и други са направили добър избор за обяд, също като нас.
Кавала е стар, бих казала дори античен град, с множество артефакти и следи в историята си, оставени от всеки пребивавал тук пришълец. Един от символите на мястото е аквадукта Камарес – средновековно съоръжение, датиращо от римската епоха, пренасяло вода от планински извор досами стените на града. В началото е представлявал част от защитна стена, бранеща стръмната крайбрежна обител, но през 16-ти век – по времето на управлението на Сюлейман Великолепни, когато територията е под Османско владичество – съоръжението е променено и се сдобива с функционалността на аквадукт. В тази си роля се използва до 1920 г.
В днешно време аквадуктът представлява една от главните исторически атракции на Кавала. Натовареният с трафик път от пристанището за града минава под неговите арки. Откъдето тръгват алеи, изкачващи се до крепостта в Стария град – друга характерна за Кавала забележителност. Там, от високото, се разкриват шеметни гледки към улиците и сградите в ниското, към залива и към цялата прелест на аквадукта Камарес.
Ние имаме време само за кратка разходка из Стария град.
А тя.. разказва истории. Истории от настоящето – от днешния ден, тук и сега, без да връща лентата назад в миналото, където всеки би отсял различни фрагменти, разпознавайки парчета от своето..
Наситен с пъстрота и колорит, с разнообразие от архитектурни стилове, с лекота и настроение; потънал в зеленина и цветя, с долитащи звуци от скрити зад огради местенца за кафе и напитки, с просмукващи се миризми на пържен патладжан от нечия кухня или на ванилия и канела от близка пекарна за прословутите тукашни ‘курабиедес’, ..Старият град на Кавала е великолепен!
Тих джаз (Колман Хоукинс, колко упадъчно!); зеленина, аромати; шеметни гледки към скалите и морското синьо в ниското; заразителен смях зад висока стена; жена в черно, поливаща саксии с мирабилис и хортензии; котарак, похапващ глави от пържена риба зад ъгъла.. всичко това изпълва с живот тесните калдъръмени улички.
И ни потапя в онзи специален час, от който се нуждаем, за да се настроим за довиждане с лятото, с Гърция и с морето.
Скоро потегляме към граничен пункт Илинден, който се намира на час и половина отстояние. Този маршрут за щастие е непопулярен – използва се от много малко коли, българските са предимно с локална регистрация, както вероятно и гръцките..
Незначителна случка по пътя ни кара да се разсмеем. Малко след Драма шосето минава покрай царевични ниви, които явно са прясно ожънати и камионът, превозващ реколтата, е посипал пътното платно със зърна и кочани. С невярващи очи наблюдаваме двама униформени полицаи, с метли в ръце, които !метат! пътя и струпват изметеното встрани, зад банкета. Дори не изглеждат ядосани! Сякаш вършат обичайната си работа, а именно – да допринасят за обществените ред и благо на пътя.. Представяте ли си? Има места по света, където обичайната работа на полицаите е да допринасят за обществените ред и благо!!
..Опитваме се да си представим някой представител на реда в България, как сгъва тежката си снага под напора на дългата пръчка на метлата, и ни напушва як смях. Това, мисля си, и да го разкажа, няма кой да ми повярва. Ама ей на – разказвам го, пък вие си мислете, че е виц!
Трафикът по пътя е назначителен, особено в гръцката част, като леко се засилва в българско, особено след Банско. Тъй като сме избрали да пътуваме в делничен ден, макар и петък, в нашата посока почти няма интерес.
Прибираме се, заредени с впечатления и отпочинали, от нашата дежурна ваканция през септември.
Признателна съм за всеки изживян миг.
И за вдъхновението да опиша всичко, ден по ден..
