Добротата. Само тя е важна. И значима. Докато я носим в сърцето си, всичко е наред. Всяко зло е предотвратимо. Всяка мъка е безсилна. Всяка усмивка – на място. Всяка грижа – естествен жест и неотменим подход към човека до нас.
Добрият човек е неутрален човек – една малка Швейцария сред общността на човеците. Той не натрапва житейските си истини, не съди, не раздава оценки, не взема страна, не си вре носа в чуждите работи, не търси виновни за своето и чуждото нещастие и като цяло: за всички злини на света. Той знае, че отвъд неговата перцепция съществува невидимият, тънък, но много плътен слой на необозримото и непонятното – онова, което не знае, не разбира и в което никога няма да вникне, защото то е отвъд крехкото му, ограничено човешко световъзприятие. Добрият е достатъчно умен, за да не се и опитва. Той се фокусира върху своите неща. Онези, с които може да бъде полезен на себе си и на своето миниатюрно човешко обкръжение.
Добротата – тя махва с ръка, отпуска се на широкия, удобен стол, повява си нехайно с ветрилото, отпива от чашата чай. А в самия край на хоризонта – като малка точица – се отдалечава, следвайки своята неотклонна траектория, поредният кораб. Тя мислено го благославя и изпраща с молитва за лек път. После с усмивка се завръща към невидимите си дела.
