Горещо лято е към края си. Последното от поредица горещи лета, за всяко от които си мислехме, че няма повече накъде. Но оказва се – имало..
Хората хленчат за водния режим или за пълното безводие, които се налагат като стандарт във все по-голям брой населени места. Приказват за всичко, за което се сетят – ВиК дружествата не се грижат за поддръжка на инфраструктурата, какво да кажем за инвестиране в нова такава; каптажи не се чистят, не се поддържат, не се осъвременяват; няма контрол върху наложените ограничения за поливане с питейна вода и огромни количества се изразходват (където все има вода) за поливане на растителност; язовири и канали се ползват нерегламентирано за поливане до пълно пресушаване.. и т.н., и т.н.
Никой обаче и думичка не обелва за безогледната, продължаваща десетилетия, сеч на българските [и глобални] гори. Алчността и безразсъдството на хората с Големите Пари са величини, клонящи към безкрайност. Веднъж добрали се до статут, който им дава възможност да взимат безнаказани решения, те ще отсекат и последното дърво на планетата, без да им мигне окото. И това не е учудващо – всеки, който е допуснал да се ръководи от Парите (а не обратното: парите да му служат като инструмент в постигането на наистина важни цели), е потенциален мега-вредител! Без съмнение Парите са най-големият опустошител на планетата Земя. И респективно – на живота в нея.
Аз с почуда установявам, че повсеместно хората не са в състояние или просто не желаят, да направят причинно-следствена връзка между изчезващите гори и намаляващите водни запаси, а оттам и към цялостната промяна на климата.
Но да кажем, че тази тема е колкото болезнена (поне за някои), толкова и неприкосновена. От никого от нас, персонално, не може да зависи преустановянето на изсичането на горите. В това направление можем да действаме само като общност, а всички познаваме националното си ниво на общностност..
Има обаче и много индивидуални решения, касаещи нас самите, и които взимаме с ясното убеждение, че могат да бъдат неповлияни от външни фактори. В това направление аз например не разбирам хората, които пристъпват към закупуване на жилище в зона, изцяло застроена, бетонирана и асфалтирана, без нито едно дърво наоколо.. Как и защо причиняват на себе си и на децата си да дишат нагорещения въздух на една абсолютно неестесвена, брутално непригодна за нормален живот, градска среда. А зоните от този тип се роят като мухи в София през последните десетилетия, оставяйки след себе си още и още изсечени дървета, покрита с бетон земя и незаконни сметища за строителни отпадъци. В допълнение – веднъж заселени, тези зони започват да бълват през зловещите тела на климатиците, милиарди КилоДжаули топлина в атмосферата.
В обобщение – ето какво включва опустошителният принос на нестихващото строителство в градове като София:
- (1): изсичат се дървета, всяко от които охлажда въздуха и участва в природния водообмен и насищане с кислород на околната среда – със стотици, вероятно и с хиляди, всяка година;
- (2): прогонват се птици и допълнителна, ниска растителност, чиито естествени спътници и покровители – дърветата, вече са изчезнали;
- (3): бетонират се хиляди квадратни метри земна площ, през която чрез естествен топлообмен до текущия на бетонирането момент, земята е отдавала в атмосферата влага и хлад;
- (4): неизбежно към всичко това се добавят и тоновете асфалт, които да заведат новите градски попълнения към бленуваните бетонни бункери, които ще обитават; асфалтът добавя още отнета земна площ, която би могла да отдава влага и хлад;
- (5): асфалтът и бетонът започват, от своя страна, също да трупат своите топлинни емисии в атмосферата;
- (6): и накрая, за разкош, идват климатиците; веднъж започнали да бълват своята горещина в атмосферата, те ликвидират и последните остатъци от естествена среда и потенциално местообитание за флора и фауна;
- (7): като допълнителна щета – някои простодушни активист(К)и и радетел(К)и за нормална и по-зелена градска среда, наивно повярвали си, че могат безнаказано да наложат по-разумни правила в интерес на хората, които са ги избрали в местната власт, биват назидателно инкриминирани, съдени и осъдени да гният при възможно най-мизерни и унизителни условия в затвора; в резултат на което другите хора се научават да мълчат и да не реагират на издевателствата и вакханалиите на строителния октопод.
Всичко описано, разбира се, не е български патент. Това са изкопирани практики, доказали своята ефективност в страни с много повече опит и финансова „експертиза“ от нас. Адриано Челентано изпя своята фамозна „Il ragazzo della via Gluck“ още през 1966 година!
Може би в България тези схеми се прилагат с една идея по-брутално от другаде според спецификите на нашата народопсихология. Но не, ние не сме измислили „топлата вода“; за съжаление проблемите, които нанасят на света Големите Пари, са с глобални мащаби и разпространение..
Така че – поредното горещо лято е към края си. Не ни остава друго, освен да се готвим за следващото..
