Гореща вода за чай 茶の湯

"Чаят
следва да се приготвя със сърцето,
не с ръката,
Прави го в неправенето,
в покоя на ума."
Хамамото Сошун (1901-1986)

Това е разказ за преживяването на среща за чай, проведена според Чадо – Пътят на чая 茶道 …

…и по-специално Дзен чая, наричан още Ча-но-ю (гореща вода за чай 茶の湯). До известна степен е и разказ за Шодо 書道 – Пътят на четката. В него няма да правя исторически обзор, нито да обяснявам тънкости, които наистина няма особен смисъл да се обясняват с много думи в едно пространство, наречено „разказ“ – тези задачи са за академични специалисти и изследователи, а аз съм повече непосредствен естет и практик.

Сега, представете си, че влизате в почти празна стаичка – няма значение каква стаичка, кирпичена или с японски татами, дървена или дори бетонна – важното е, че е почти празна, проста на вид и малка. През полузатъмнените прозорци навлиза шум, в най-добрия случай природен; в не толкова приятния, но също толкова реален случай – шумът на града.

Задачата на вашия домакин, който се е приготвил да ви поднесе чай и в двата случая ще е да откъсне умореното ви аз-съзнание от тези реалности, за да полетите над тях, или да се потопите под тях и те да станат една нормална и ценна част от вашето тук-и-сега, тук-и-сегато на същия този аз. Няма значение накъде ще поемете после! – дали към града или към природата, наляво или надясно, това е ваш избор и по-скоро избор на сърцето ви, а понякога е принуда на обстоятелствата или особена амалгама от личен избор и обстоятелства. Но това, което преживеете в стаята за чай под умелото гостоприемство на домакина ви, вероятно ще е един от моментите, за който ще си спомняте цял живот – защото вие, гостът, вие сте центърът на това събитие всъщност.

Но има и очаквания от вас! Вие трябва да знаете къде отивате. Ча-но-ю или Чадо не е просто пиене на чай, не е просто дегустация, а духовно събитие … което в крайна сметка се изразява в просто приготвяне и пиене на чай и хапване на сладки в почти пълно мълчание. Ча-но-ю не е ритуал, а умение. Умение да сме заедно в тишина, да оставим оръжията си – истински или въображаеми – пред вратата, подобно самураи преди или след битка, макар че това е прекалено задължаващ пример; подобно на хора, които искат да се отделят за малко от суетата на живота. Това изисква известно усилие на духа. Известна готовност тишината в нас да ни изненада.

Вече сте влезли в стаята за чай със съзнанието за всичко гореописано, без да го премисляте, без да се страхувате, че не сте на правилното място или не правите каквото трябва. Вие сте, където сте. Най-вероятно сте поканен лично от чаения майстор, независимо по ваша или по негова идея и той/тя имат известна представа кого да очакват. Казахме, че стаята е почти празна, нали? Нека се огледаме и видим защо е това „почти“.   

Огнище  – фуро風炉

В традиционната японска естетика съществува една естетическа насока, която бихме обозначили просто като насоката „постигане на баланс“ и за която и самите японци използват думата, за тях чуждица, „баланусу“. Не хармония – „уа“, а „баланусу“. Например – визуален баланс между тежко и леко е тежкото да изглежда тежко и лекото – леко, но цялостно да имат въздействие едновременно на тежко и леко, намиращи се в някаква безтегловна точка от вселената, която обаче е едновременно неразделна част от общия поток и движение на съществуващото.  Да си спомним за Дао идеята – тежкото преминава в леко и лекото в тежко, ян в ин и ин в ян, а заедно те са едно неразчленимо цяло… Изключително трудна задача за Шодо артиста и за Чаения майстор, докато не стане задача, изпълнявана с лекота и духовна интуиция. Досетихте се, че в стаята за чай има огнище. То не се намира в средата на стаята, а леко встрани, вляво от центъра, нещо като физическото ни сърце, което се намира в лявата част на иначе симетричните ни тела.

И така, какво е това огнище?

Огнището е универсален символ за всеки един народ по света. В по-широк план самото слънце е огнище за нашата планета Земя; в по-тесен – без огъня, който само хората и стихиите са способни да запалят от първобитни времена до днес, без огъня на героя Прометей, или този на японската богиня на слънцето Аматерасу, без топлината на собствената ни кръв, как ли бихме съществували? Символиката и обичайната, практическа сила на огъня заемат централно място и в християнството  – молитвените свещи, благодатния огън по Великден; и във всички вярвания по света – чак до шаманските.

В стаичката за приготвяне на чай затопляме елемента вода, без който всеки живот на земята е невъзможен, в елемента метал – силата на материалното (метален чайник) върху елемента огън (горещи въглени в огнището), последният съчетаващ и елемента дърво. Оттук нататък следват движения по приготвянето на самия чай от страна на нашия домакин-чаен майстор в избрани специално за целта съдове, движения подобни на ритуал, пиеса или мантра, които чрез своя висок и аскетичен естетизъм да ни потопят в този миг от живота ни без остатък – Ичи го ичи е.  Атмосферата е атмосфера на приемане (на другия, на потока на живота, на себе си) и едновременно на откъсване от обичайното време, онова, в чиито водовъртежи и бързеи обикновено се въртим. И с по-прости думи – попадаме в дзен, състояние, в което наблюдаваме танца на собственото си съзнание и неговото утихване, когато всеки детайл около нас и в нас придобива един особен вид цялостност и свързаност, един особен вид музика на тишината. За това спомагат както звукът на загряващата се в металния чайник вода, така и всеки друг звук – потракването на бамбуковата лъжица, с която водата се сипва върху листата чай или върху смления чай (матча), разбъркването с бамбукова бъркалка на течността – елементът въздух. Без да забравяме за себе си, забравяме за себе си. Основният участник в поднасянето на чай – матча чаят – е наситено, искрящо зелен и ароматен. Съдържа в себе си усещане за безкрайно море, заобиколено от хоризонтите на чавана (茶碗 купата за чай матча). Една купа с матча има вълшебното въздействие да събужда ума, без да товари сърцето и  без да изнервя съзнанието. Няколко глътки са напълно достатъчни. Така, отпивайки чай в тишината с уважение към домакина, към природата и към своето собствено несъвършено същество, чиято по-висша същност е съвършенството, можем да усетим красотата на мига, свързаността на нашето лично минало, настояще и бъдеще и тези на другия, усещането за една неясна, но винаги осезаема в дълбоките пластове на съзнанието ни, красива и чиста вечност.

В Токонома 床の間

Дойде време да обърнем още по-специално внимание на високия естетизъм, по съществото си – самият той духовна категория, който присъства (независимо оценяваме ли го или не, всъщност по-важно е просто да го преживяваме) в стаята за чай, отвъд чая и непосредствените действия по приготвянето му от страна на нашия домакин.  

Токо-но-ма 床の間 – „празно пространство върху пода“ – е място, определено за изкуство. За стих, кратка мисъл под формата на шодо* творба или суми-е рисунка** и икебана*** или чабана**** произведение, изложени специално и избрани от нашия домакин спрямо мисълта му за нас като негови гости или за повода на срещата. В съвременни дни в токонома се излагат не само творби и мисли, изпълнени със суми туш, но това могат да бъдат и произведения на визуалното изкуство изобщо. Само по една творба, само по една чабана (!). В противовес на забързания ни свят, в който образите се сменят ежесекундно и все имаме нужда от още и още образи за наслада на окото, в токонома сме почти принудени да усетим това точно цвете, тази точно визуална творба, каквото и да е въздействието им върху нас. Да си дадем време, да дадем време и на нещата – както е и в цялата японска чаена среща. Да проникнем в себе и отвъд очевидното и едновременно да се оставим да ни въздействат – човекът на чая, творбата, цветето, самият чай. Без да очакваме чудеса. Всъщност без да очакваме каквото и да било – кой знае какво.

Този висок естетизъм обаче не трябва да се получава по изкуствен начин, той не е самоцел, а средство. Той е умение.

Тук отварям малка скоба … Свикнали с изпипаността, безупречното изпълнение на рисунъка, доведен в наше време до обожание на хиперреализма или до също толкова доведения до перфектност магически реализъм на AI изображението, изкуството на източния туш в токонома може да ни се стори твърде сурово, дори първично в своята несъвършеност. Една красива несъвършеност, която зависи от човешката ръка и дух и способността им да предадат почти непосредствено (мигновено) състоянието на автора и връзката му със света, личният му почерк и умение, обикновено развивани години наред; неуловимите дори за него самия трептения на душата – човешката, индивидуалната душа, чийто свят е поне толкова магичен, колкото ефектите, които можем да зададем на една програма за филтриране на селфита … Тук затварям скобата.

Изпихме чая, може би хапнахме и сладка преди него, домакинът вече почиства чавана пред нас. Тръгваме си с чувство за нещо преживяно, без много думи на сбогуване, със споделена благодарност и уважение към нашия чаен домакин, без обсъждания и бърборене в аналитичния и дискриминиращ между „да“ и „не“ ум. Тези неща може да си запазим за по-късно, например за утре, защото все пак това е природата на ума и на човека и е важно не да й се съпротивляваме, а да я приемаме с така нашумялата напоследък наша способност на вътрешна, тиха, ненатрапчива осъзнатост.

Не е ли по-красиво и носещо смисъл всичко навън и вътре в нас сега? Където и да се намираме… и въпреки всичко.

..

* Шодо – Пътят на четката, наричано на Запад японска и китайска калиграфия, е „дълбоко изкуство, в което не можеш да излъжеш“, както казва моят шодо сенсей Хекиун Ода. То действително е дълъг път на себеусъвършенстване и развиване на личен артистичен почерк. Често го наричат „активна медитация“, „изкуство на танца, потока, музика без звук“.

** Суми-е / „туш-творба“ е изкуство, в което рисуваме „душите на нещата“, използвайки нюансите на туша суми и което, също като Шодо, отразява нашата витална Ки енергия; всяко трепване на ръката, държаща четката, се отпечатва върху тънката хартия.

*** Икебана / „изправeни, живи цветя“ е изкуството да подреждаме цветя, така че всяко едно от тях „да ни говори“ в общата композиция; тя отразява както сезонността и преходността, така и вътрешните състояния на човека; в една икебана композиция има три основни стръка shin-soe-hikae или небе-земя-човек.

**** Чабана е „минималистично подреждане на цветя за чай“, в нея може да участва и само едно цвете, клонче или стрък, поставено в добре подбран съд, често естествен (като например проста бамбукова ваза).

Икебана и Чабана биват наричани още Кадо или Пътят на цветето.