Да вдъхновим ентусиастите и да замислим скептиците!
По темата за възрастта като предразсъдък може да се говори много.
Примери за истории, които опровергават силата на убеждението за възрастта като ограничителен фактор – бихме могли да приведем безброй, и то от всички сфери на живота. Но аз ще се спра само на два примера. Приемете ги като контрапункт на възприетото схващане, че възрастта засяга непреодолимо физическата сила и издържливостта на духа, както и способностите за интелектуални занимания на човека.
Не търсете да откриете в по-долните редове възхвала на някого, който е успял да се задържи като високопоставен политик или корпоративен шеф до преклонна възраст. В заниманията, които изискват предимно рутина, властолюбие и дисциплина в управлението на ресурса „време“ (както и на други външни за личността ресурси), мнозина са успявали, и ще продължават да успяват, особено под напора на най-могъщата [и същевременно толкова жалка!] мотивация на нашето време – алчността за още и още пари и материално благополучие, както и фалшивата убеденост в собствения контрол над света..
Героите на този текст са хора, които мерят само собствените си крачки. Такива, които са избрали да живеят своя живот пред това да се опитват да властват над чуждите. И така:
Възрастта като предразсъдък по отношение на физическата издържливост и пределите на човешкия дух:
Вярвам – мнозина ще се съгласят, че когато говорим за издържливост на физиката и духа, едно от най-екстремните изпитания в света е височинният алпинизъм.
Чували ли сте за Карлос Сория Фонтан?
Той е испански алпинист, роден на 5 февруари 1939 година. Занимава се с алпинизъм още като млад, но истински забележителните му постижения идват едва след навършване на 50 години. „Осемхилядните“ му постижения включват:
- Nanga Parbat (8.125 m), Пакистан, 1990, на 51 г.;
- Gasherbrum II (8.035 m), Китай/Пакистан, 1994, на 55 г.;
- Cho Oyu (8.201 m), Китай/Непал, 1999, на 60 г.;
- Everest (8.848 m), Китай/Непал, 2001, на 62 г.;
- K2 (8.611 m), Китай/Пакистан, 2004, на 65 г.;
- Broad Peak (8.047 m), Китай/Пакистан, 2007, на 68 г.;
- Makalu (8.465 m), Китай/Непал, 2008, на 69 г.;
- Gasherbrum I (8.068 m), Китай/Пакистан, 2009, на 70 г.;
- Manaslu (8.156 m), Непал, 2010, на 71 г.;
- Lhotse (8.516 m), Китай/Непал, 2011, на 72 г.;
- Kanchenjunga (8.586 m), Непал, 2014, на 75 г.;
- Annapurna (8.091 m), Непал, 2016, на 77 г.
Само два осемхилядника разделят Карлос Сория Фонтан от хималайската корона, като последният му, за съжаление неуспешен опит да изкачи Dhaulagiri, датира от 2023 г., когато е на възраст 84 години! А що се отнася до Shishapangma: той вече е стъпвал на централния връх (8008 м) през 2005 г., на 66-годишна възраст, но този връх не е включен в списъка на 14-те и се явява страничен на главния връх ШишаПангма (8027 м).
Със или без корона, Карлос Сория си остава единственият човек на планетата, успял да изкачи 10 осемхилядника след навършване на 60-годишна възраст, заедно с още десетки други постижения, първи изкачвания на върхове, соло и безкислородни изкачвания (например на Макалу, на 69-годишна възраст, през 2008) и е живото доказателство, че възрастта не е пречка за постигане на изключителни резултати в екстремните спортове, и в частност – във височинния алпинизъм. Неговите постижения вдъхновяват мнозина и показват, че с висок дух, решителност и подготовка – Върхът може да бъде достигнат и по-късно.
Може ли възрастта да бъде бариера за интелектуалния, творчески труд?
Мозъкът е най-важният орган и трябва да бъде поддържан в безупречна форма не по-малко от мускулатурата, сърцето и другите жизнено важни системи на човешкото тяло. Осъзнаваме го, когато животът ни сблъска с човек, страдащ от деменция. Няма по-страшен дефицит от когнитивния, .. но уви, милиони хора по света живеят под пелената на задълбочаващата се мисловна мъгла. А милиони други, след навършване на петдесетака, започват все по-често и надълбоко да ровят из паметта си за някоя дума, която „не им идва“. И въпреки това не се затормозяват да полагат интелектуални усилия, да четат книги, да учат нови неща, да упражняват централното си задкормилно устройство..
Други обаче изглеждат незасегнати от подобни процеси. И дори намират сили в себе си да творят. Ако са го правили цял живот – може би не представлява кой знае каква трудност просто да продължат да поддържат темпото.
Но има и такива, дето се развихрят истински едва на „стари години“! Ще дам за пример име, което всеки е чувал: Реймънд Чандлър.
Той издава първия си роман „Големият сън“ на 51-годишна възраст. Въпреки това, голяма част от най-известните му произведения са публикувани едва след навършване на 60 години. Най-признатият му роман, „Дългото сбогуване“, е публикуван на 65-годишна възраст. Пише до смъртта си, на 70 години, като последният му (осми) роман е дописан от Робърт Б. Паркър, а останалите седем са публикувани преживе, и всички са пожънали сериозен успех. Една година преди да умре, Чандлър е избран за президент на организацията Mystery Writers of America. Поне три от романите му са считани за шедьоври: „Сбогом, моя красавице“, 1940, 52 г., „По-малката сестра“, 1949, 61 г. и „Дългото сбогуване“, 1953, 65 г.
Разбира се, има автори, които започват да пишат и издават дори в още по-напреднала възраст, но за тях ще разкажа отделно, в друг материал. Спрях се на Чандлър, защото много го харесвам, а и защото е толкова емблематичен образ (!): разделя се с работата си на изпълнителен директор в петролната промишленост по време на голямата депресия в Щатите, и това го подтиква да се заеме с нещо наистина вълнуващо и съзидателно! Колко много щеше да загуби криминалната литература, ако светът на бизнеса беше съумял да му загуби цял един живот време (!).. Харесвам такива печеливши обрати; вива ла депресия!
Да си го кажем направо:
Предразсъдъците, свързани с възрастта и върховите постижения, често се основават на стереотипи и митове, които за съжаление са в състояние да ограничат не само потенциала на по-възрастните хора, но и на Човечеството като цяло, лишавайки го от приноса им.
Същевременно – във времена, насърчаващи успеха основно като вид занимание за правене на пари, няма особени пречки за помъдрелите през годините хора, да се обърнат към себе си и да се запитат: аз всъщност за какво съм дошъл на тази земя, какво ми се удава истински, какво харесвам да правя, какво не успях да свърша дотук, за кое не ми стигна времето? И да се отдадат – тихо и усърдно – на Своето. Феноменалният успех може би не ги чака зад ъгъла, но щастието – със сигурност, ако имат смелостта да го последват.
Старостта не е функция на възрастта, а на покрусата и примирението.
Да опазим душите си млади!
възрастта като предразсъдък възрастта като предразсъдък възрастта като предразсъдък възрастта като предразсъдък възрастта като предразсъдък възрастта като предразсъдък възрастта като предразсъдък възрастта като предразсъдък възрастта като предразсъдък
.
