В деня на Земята

Днес, 22-ри април, честваме деня на нашия едничък и уви, все по-уязвим общ дом – планетата Земя

Ето 5 предложения за възможни начини на опазване без много усилия – всеки може да прецени доколко може да направи според собствените си възможности и желание:

• НИЕ И НАШАТА ХРАНА. Нуждаем се от 1800-2000 ккал на ден, ако сме жени, или от 2200-2500 ккал на ден, ако сме мъже. В днешно време има безброй начини да си набавим препоръки за подходящо дневно меню, което при това не изисква кулинарна свръх-експертиза – дори прост въпрос в гугъл ще ни даде изчерпателно съдържание, да не говорим за безбройните AI платформи.. А после ни остава само да следваме получените насоки.. Накратко: това е лесна и напълно постижима цел, така че ако желаем да сме здрави, в добра кондиция и да не натоварваме излишно организма си и околната среда – можем да опитаме! Храната ни може да щади околната среда по много и различни начини: като купуваме само колкото ни е нужно, като пазаруваме и готвим за цялото семейство, а ако сме сами – само толкова, колкото ни е необходимо, без излишъци.. Като пазаруваме от местния пазар или малък магазин на производители; като взимаме по-малко опаковани продукти, по-малко третирани с консерванти и химия храни.. .. Освен това – изхвърлянето на храна е лошо не само за джоба ни, но е и проява на арогантност към всичко и всички, имащи отношение към появата й на масата – производители, снабдители и използван ресурс. Ако все пак нещо от трапезата остане неизядено – винаги има бездомно животно, което можем да нахраним (!). Белтъчинната храна можем да споделим с котките и кучетата (и не, не ми казвайте, че остатъците от човешката трапеза са по-вредни за тях от .. просто нищо!); хляб, бисквити, ядки и семена можем да раздадем на птиците (тук важи същото относно „вредността“); остатъци от плодове и зеленчуци можем да добавим в градинския компостер или ако нямаме такъв – нека опитаме да сглобим с подръчни материали пред блока – това би насърчило и други да се включат!
• НИЕ И НАШИЯТ ОТПЕЧАТЪК ВЪРХУ СРЕДАТА. Днес да обитаваме градовете се превръща във все по-голямо предизвикателство пред естествения начин на живот. И като казвам това, визирам живот с минимален или близък до нулевия отпечатък върху околната среда. Нулевият отпечатък е нещо като съвършенството: той е единица мярка за недостижимост – но и добра цел за преследване! Съвременните иновации в строителните технологии дават много възможности. Колкото по-изолирана е една сграда, толкова по-малко се нуждае от охлаждане през лятото и отопление през зимата. Но изолацията вече е по-скоро стандарт, надпреварата е в използването на все по-иновативни елементи. Конопен бетон; глина и естествени материали; слънчеви панели на покрива с батерии за съхранение; геотермална енергия; автоматизирано управление на отоплението, вентилацията и потреблението за избягване на разхищение на ресурси (базирано на много и различни сензори) – това са само част от похватите при изграждане на домовете на бъдещето! И колкото по-скоро въведем това „бъдеще“ в днешния ден, толкова повече нормален живот ще завещаем на децата си (което означава – да съхраним утрешната температура на околната среда максимално близо до днешните й стойности)! .. .. .. Какво можем да направим в лично качество, като минимум: да изключим климатика у дома или в офиса поне в ранните утринни и късните следобедни часове! Нощем да опитаме без климатик! Ако сградата е изолирана – да отворим прозорците и да проверим дали това няма да е достатъчно. Да откажем климатика така, както отказахме цигарите – в името на един по-здрав и пробуден свят! В колата да не пътуваме сами – да споделим охладеното (през лятото) или отоплено (през зимата) купе на автомобила си с член/ове на семейството или със съсед, колега, познат! Да създадем регулярност в споделеното пътуване до училище, за работа или на пазар! Да преоткрием градския транспорт, ходенето пеша, велосипеда!
• НИЕ И ДЪРВЕТАТА. Дърветата – освен част от пейзажа, са също така нашите тихи съюзници – те дишат с нас, пазят ни, свързват ни на енергийно ниво със Земята. В града често ги възприемаме като даденост — сянка през лятото, фон за снимки, нещо, което просто „е там“. Но всяко дърво е жива система, която работи непрекъснато: пречиства въздуха, задържа праха, преработва дъждовната вода, поема нейните „излишъци“ при порой, охлажда улиците и намалява шума. Един ред дървета може да промени микроклимата на цял квартал. Да цениш дърветата означава повече от това просто да засадиш едно или две пред блока (макар че и това е много добро начало)! Означава да промениш начина, по който гледаш на дърветата, възприемайки ги като безценен дар – градски ресурс, който не бива да се жертва освен при абсолютно неизбежни обостоятелства! Защото – ето какво прави едно зряло градско дърво при пороен дъжд от гледна точка на околната среда: То прихваща дъжда с короната си – част от водата се задържа по листата и се изпарява обратно. То забавя оттичането – капките падат по-бавно и попиват в земята естествено, което намалява ерозията и опасността от наводняване на градски пространства, в това число подлези и всяка друга подземна инфраструктура. То поема вода през корените – увеличава инфилтрацията в почвата. То „изпомпва“ водата нагоре – като в процеса на фотосинтеза – я разгражда и отделя така безценния за всички ни кислород. Едно зряло градско дърво може да задържи и „обработи“ десетки до стотици литри вода при един по-силен дъжд, а за година – няколко хиляди литра (зависи от вида, размера на дървото и дъждовния дебит). Чрез транспирация то притежава потенциала да „прекара“ през себе си около 100–500 литра вода на ден при подходящи атмосферни условия. И да произведе около 100–120 кг кислород годишно, което е достатъчно за дишането на 2–3 души (по груби изчисления). Дърветата са живата градска инфраструктура. И ако ги загубим, няма технология, която да ги компенсира.
• НИЕ И ВОДАТА. Тя е ресурс, който често приемаме за даденост – особено в градска среда, където за нея сме свикнали да смятаме, че „просто тече от чешмата“. Но зад всяка капка стои важна инфраструктура, енергия и природен ресурс. Така че – ето какво можем да направим, всеки от нас лично, тъй като всяка капка е от значение:
  • да намалим времето под душа (дори с 2–3 минути по-малко);
  • да не оставяме водата да изтича безполезно в канала (при миене на зъби, на съдове и др..);
  • да използваме миялни и перални уреди с по-нисък разход на вода;
  • за целите на поливането да събираме дъждовна вода или да използваме такава от съществуващ непитеен водоизточник; технически чистата вода от изход на пречиствателна станция също може да се използва напълно успешно за поливане, особено на декоративна растителност;
  • И още нещо важно: водата, която спестяваме, не е само количество – тя е и съхранена енергия за пречистване, транспортиране и загряване.
• НИЕ И НАШИТЕ НАВИЦИ. Всичко изброено дотук може да звучи като „малки неща“. Но именно малките неща, извършвани на регулярен принцип, стартират голямата промяна. Не е нужно да се опитваме да сме перфектни, да променяме всичко отведнъж и да гоним крайности! Достатъчно е да започнем с едно нещо, да го превърнем в навик, после да добавим още едно.. И така – без напрежение, без екстремизъм, но със зададена посока и посредством системни, целенасочени усилия – е време да започнем да се отплащаме на Земята за нейното любезно гостоприемство! Нека не забравяме, че ние, Хората и тя, нашата Планета – сме скачени съдове! Единствената гаранция за НАС, е да опазим НЕЯ.