Това са пет правила, формулирани чрез реален опит. Те може да не са 100% общовалидни, но със сигурност са полезни за отбелязване 🙂 .
Материалът не носи следи от ИИ: тук са споделени – 100%, без примеси – човешки заключения от личен и разнообразен професионален опит, натрупан за 30+ години.. Авторско обобщение в пет прости, общодостъпни правила.
- Работата е, за да се работи – всеки ден. Ако имате проект, по който работите – отбелязвайте, па макар и една стъпка прогрес – всеки божи ден – няма събота, няма неделя. Така се осигурява непрекъснат напредък в две посоки – по самия проект, който незабележимо и бавно, но неумолимо върви напред; и по вашите лични професионални умения, които се подобряват в процес на непрекъснато и плавно натрупване – еволюционно, а не на „подскоци“. За да преминат количествените натрупвания в качествени изменения – се изисква мозъкът ни да прави връзки по дадена тема ежедневно. Понякога дори половин час мислене е достатъчен. Но както сутрешните упражнения не бива да се пропускат нито в неделя, нито на Великден, така и работата трябва да заема полагаемия й се дял без изключения. Разбира се – тук говорим за работа, която представлява осъзнат и пожелан избор, а не просто житейско препитание, към което нямаме друго отношение, освен прихода на парични потоци. Ако животът ни е принудил към второто, изключително важно е да си намерим наш личен работен проект – под формата на артистично, техническо или просто полезно от гледната ни точка, хоби! Само осъзнатият, пожелан, ежедневен труд държи мозъка буден и в работна кондиция! Дълголетниците, които работят до последно, рядко си отиват от тоя свят със или поради деменция!
- Работата е това, заради което сме тук! Често ние, хората, се питаме за смисъла на живота. Големите мислители отдавна са го постулирали: Животът няма смисъл! Ние, сами за себе си – го задаваме и създаваме. И понеже в някакъв момент се оказва, че всичко отвъд работата е до време – семейство, деца, любов, активен спорт, пътувания, физически наслади – всички тези „плодове на младостта“ рано или късно напускат живота ни или остават просто черупки, пълни със спомени – то изводът се налага от само себе си: Единствено работата, като смислена дейност, може да запълни дните ни до края, така че да не се почувстваме никога празни, отегчени, заблудени, напуснати, безсмислени, безполезни и нещастни. Работата, разбира се, е условно и променливо понятие. За някои тя е занимание, с което са се заели още в детска възраст и което усъвършенстват през целия си живот. Акира Йошизава например сгъва първото книжно оригами на пет годишна възраст и продължава да прави същото до 94, до самата си смърт. Разбира се – той е имал и много други трудови занимания за препитание, но никога не изоставя главното в своя живот. Реймънд Чандлър е работил като шеф на петролна компания, докато Голямата депресия в Щатите не го изхвърля от бизнеса на 44 годишна възраст. Тогава рязко открива истинското си призвание и ни оставя в наследство едни от най-добрите криминални романи, които продължава да пише до самата си смърт, на 70 години. Даже оставя един недописан.. Колкото хора, толкова и съдби! .. Няма значение колко пъти ще сменим работата (поради физическа несъстоятелност, или изчерпан интерес, или поява на нещо по-интересно на хоризонта). Важното е да успеем да задържим до края на дните си интерес към живота. А това се постига с ангажиран мозък и заети ръце. Всичко друго е до време.
- Работата съдържа две важни и фундаментални компоненти: взимане на решения и носене на отговорност за резултата от изпълнението им. Никога не позволявайте, да ви поставят в ситуация на разделяне на тези две компоненти! Защото те вървят заедно: който взима решенията, той/тя трябва да носи и отговорността за реализацията им. В модерния, корпоративен свят често десижън-мейкърите успват ловко да прехвърлят отговорността за своите нефелни решения върху чужди плещи под фалшив претекст, а именно: Аз взех решението, но ти го реализира и следователно ти, като реализатор, носиш отговорността за резултата – разбира се – това: само при негативен резултат, иначе е пределно ясно кой обира лаврите!.. Накратко: не позволявайте да ви вменяват отговорност за чужди решения! Ако няма вариант, в който всичко да е ясно разписано и всеки да носи отговорност за своите решения, което означава да имате нужната степен на свобода да взимате собствени решения в рамките на реализациите, за които носите персонална отговорност (вкл. подбор на работен екип с всички разписани подробности) – затваряйте вратата от външната страна и си търсете друга работа! В работата: взимането на решения и носенето на отговорност вървят заедно! Не им позволявайте да ви вменяват вина за собствената си повърхностност и некадърност – не е здравословно да се живее с носене на чужди тежести върху собствения гръб!
- Поставете граници! Знам колко банално и клиширано звучи това, а аз ненавиждам клишетата, но тук е важно да се отбележи – в работата с други хора (а работата, уви, почти винаги е колективен процес), е много важно да знаете коя работа е ваша и коя – не. Също и околните, в т.ч. вашите висшестоящи – да са наясно какво точно и колко могат да очакват и изискват от вас съгласно договорните отношения, които имате с фирмата. В противен случай: магарето носи толкова, колкото позволи да го натоварят. Не позволявайте да ви натоварват повече отколкото натоварват другите около вас, освен ако не са готови да ви го запишат в трудовата характеристика (да признаят, че вие можете да работите повече от средно-статическата единица във вашата компания) и да ви предложат наистина подобаващо заплащане за това! Нека очакванията за вашия работен принос бъдат отчетливо дефинирани и разграничени; а заплащането – справедливо определено според реалния ви принос!
- На последно, но не и по важност място: Никога не работете за работодател (ако сте нает служител) или за клиент (ако сте фрийлансър или собствен бизнес), който не иска или не може да оцени реалната стойност на вашия труд! Дори и да се споразумеете за цена, която според вас е справедлива, винаги ще ви остава в устата един горчив вкус, че това, което правите е омаловажено и неоценено по достойнство.. и че на практика сте си загубили времето, полагайки вашите максимални възможни усилия за проекта/бизнеса на този човек. И винаги ще изпитвате неловкост, когато трябва да съобщавате цената за работата си, дори и да работите по най-ниските си работни тарифи за този човек. Което пък подсъзнателно, дори без да си давате сметка, ще ви влияе в посока надолу, когато формирате цената за поредната порция работа за този човек. И още по-лошото: че сблъсквайки се с неговата реакция (в най-добрия случай на хладно пренебрежение и незачитане на работата ви), може да се заразите със съмнения относно собствената ви стойност, умения и ползи от работата, която извършвате. Избягвайте да работите за хора, които не ви ценят или най-малкото: маниерът им диктува да не го показват. Да омаловажават работата ви – това не е мотив да продължавате да я вършите, освен ако не сте мазохист! Открийте и работете със и за хората, които са в състояние и с нагласа да оценяват работния ви принос.
