В деня на театъра, 27.03., ми се иска да разкажа за едно изключително зареждащо събитие, на което се случи да присъствам преди два дни, на 25-ти.
Поканена от моя приятелка, която се занимава с организацията по проект „Последвай ме в изкуството“ от името на Столична община, район Средец, попаднах на камерната сцена на читалище „Славянска беседа“, за да стана свидетел на един младежки спектакъл „@з ли съм/сам?“ с абсолютно избухващ заряд от енергия, дързост и креативност.
Представлението е авторски продукт на своите участници – като плод на творческо ателие „Аз в мрежата“ по проекта, който споменах по-горе. То, както и целият проект, са осъществени с финансовата подкрепа на ЕС. Реализирани са с помощта на Столична община, район Средец – съвместно с Асоциация за изкуство и младежки инициативи „Студията“ и с участието на ученици от нейната школа и от училищата, намиращи се в района.
„Театърът и ТИ“, „Игра и импровизация“ и „От нула до сцена“ са имената на творческите работилници, свързани с проекта „Последвай ме в изкуството“, като всяка от тях фокусира вниманието на участниците в отделни направления – от сценично присъствие и физическа изразност, през театрална свобода до създаване на спектакъл без предварителен сценарий. Всички те са дело на главните движещи лица от „Студията“ и без провеждането им – показаният спектакъл едва ли щеше да е възможен в този завършен, зрял вид, който видяхме на сцена.
И така: всичко описано се случва под ръководството и режисурата на двама отдадени театрали – Диана Досева и Александър Беровски. А децата, които участват – те са просто едни уникални млади хора, някои от тях – същински завършени актьори, но всички до един – преливащи от талант, енергия, ентусиазъм и заразяващи с достоверност на сцената!
Спектакълът грабва от първата секунда и те държи като хипнотизиран през цялото време. Продължава около час и 15 минути. И това са истински час и 15 минути на действие, танц и диалог, изпълнен със съдържание. Един забележителен сценичен пърформанс без нито минутка снижаване на темпото или загуба на фокус.
Темата на пръв поглед изглежда изтъркана от употреба. „Аз в мрежата.“ Социални медии, на лов за лайкове, фалшиви идентичности, интернет запознанства, компютърни игри, конзоли, дигитално пристрастяване, личностно отчуждаване – ние всъщност – кои сме (?)..
Но щом го видиш така разказано, както го направиха тези млади актьори в спектакъла, оказва се – никак не е банално. Темата вероятно да, ситуациите донякъде може би също – но отправната точка, ъгълът на пречупване, перспективата и тълкуването от страна на подрастващите – ето на това си струваше да станем свидетели (чак след спектакъла с изумление научих, че съдържанието на сценария е изцяло авторски продукт, насърчен от двамата ръководители и захранен с идеи от самите актьори).
Аз няма да говоря тук за инструменти и техники по провокиране на индивидуалната креативност на юношите, нито за това как се насърчават и разгръщат творческите им идеи и потенциал, защото не разбирам от това. Някой друг, който разбира – го е направил. Двамата ръководители са съумели да извадят наяве мислите, страховете и мечтите на своите млади актьори. А после да ги оформят с тяхна помощ в грабващ вниманието сценарий, който накрая се разгръща в зрелищно сценично представление.
За отбелязване е и контрапункта на идеята за съвременната дигитална (и всякаква друга!) „модерност“ – това е авторска песен в стил народно пеене, създадена и изпята от една от участничките, като лирическата й героиня (за още по-голяма убедителност) е облечена в народна носия и противопоставя своята старинна автентичност на „ценностите“ на днешния свят.
..
През очите на зрител мога само да добавя, че попаднах на завладяващ спектакъл с подобаващо актьорско присъствие – едно същинско сценично изследване, което не просто разказва за живота „в“ и „извън“ мрежата, а задава въпроси, които всеки от нас носи в себе си – независимо от възрастта. Спектакъл, който не поучава, а провокира; не дава готови отговори, но дарява с надежда, и тя е в идното поколение, много ясно! Кой друг, ако не те – най-засегнатите от днешната дигитална ера – ще се превърнат в носители на изцелението? Щом има мисъл, значи има надежда! Щом нещата се изричат на глас, нищо не е загубено.
Ще завърша с едно голямо БРАВО към всички въвлечени – организатори, ръководители, и най-вече – към целия млад актьорски състав!
