Коледата. И тази година настъпи по график..
Иска ми се да разкажа красива коледна приказка – за добри дела, за вълшебства и магия, за всепроникващия коледен дух – на фона на прелестна, снежна зима. Но вместо това просто няма как да освободя ума си от действителността, богато илюстрирана от заглавия в пресата: “Масиран обстрел между Русия и Украйна навръх Рождество Христово”, “ Закъсали коли по „Тракия“ заради снежната буря, затвориха прохода Шипково-Рибарица”, „Последните християни във Витлеем са изправени пред преследване, насилие и заличаване“, “Алфа рисърч: Само 7% от българите смятат, че страната е на прав път”, “Киев обвини Русия, че е свалила азерския самолет в Казахстан с 38 загинали”, “Боровец е без ток, ски зоната не работи, семейство с деца закъса в автомобил при Петрохан”, “Въоръжени мъже запалиха коледна елха в Сирия, християните излязоха на протести”, “Хаос на Витоша: Снегът спря достъпа на коли и автобуси”, „Три новородени са починали от студ в Газа“, “ Ураганен вятър във Варна, селища без ток заради снега в Ловешко и още блокирани проходи”.
Да разказваш коледни приказки на този фон е лицемерно и фалшиво. Нека помислим, всеки сам за себе си и всички заедно, какво можем да направим, за да подобрим света около нас! Ако не ни е по силите да го подобряваме, поне да не го правим по-лош! Ако можем – да помагаме на същества, нуждаещи се от нашата подкрепа и щедрост! Ако не можем – да не пречим. Да не замърсяваме, да не злословим, да прогоним високомерието и егоцентризма си, вместо несретните души, потърсили подслон в близост край нас! Да нахраним поне една изтерзана душа – с обич и доброта; поне едно изгладняло гърло – с част от нашата безсрамно претрупана трапеза!
Коледа е. Да бъдем човеци. Да съхраним благото и любовта в сърцата си, дори ако ни се плаче. Всъщност – най-вече тогава!
