Днес, 11.01., е международният ден на думата „благодаря“ (International Thank You Day).
Хората влагат различен смисъл в жеста на благодаренето. Някои го смятат просто за учтив жест – символ на добро възпитание; други – за израз на искрена емоция към онези, които са ни подали ръка или са заслужили по някакъв начин признателността ни.. Но почти винаги насочваме тази дума и нейното значение към другите хора, към външния свят..
А тя има и вътрешно значение. Според мен то е най-ценното. Да бъдем признателни, вътре в сърцата си – на хората около нас, на вселената и на самите нас – за всичко (доброто и лошото) – това е най-ценният смисъл на благодарността и нейното артикулиране.
Да благодарим за залъка хляб, глътката вода (или вино), глада и жаждата, .. а също за вятъра, слънцето, гледката, студа, топлината, пороя, морския бриз, градушката, милостта, жестокостта, любовта, презрението, успеха и най-вече падението! За добрите моменти, а също и за лошите, които са нашия лакмус за зрялост. За вчерашната ни реакция на нещастията и за днешната – особено ако сме реализирали дори милиметър прогрес! За факта, че сме още живи, за да продължим да се учим и да израстваме; да следваме Пътя си.
За всичко – едно голямо Благодаря! За реализираната вероятност (1 на 400 трилиона) да сме тук, на Света – точно Ние! Нека бъдем признателни и също така – нека сме на нивото на това свръхестествено чудо! Всеки сам решава какво означава то за него!
‘Благодаря’ е просто дума, само къс жест. Но според мен не бива да я забравяме през всичкото време, докато дишаме въздуха, който ни е отреден..
