Черното се вмъква
на талази
и се устройва трайно.
И няма кой да ни предпази,
и няма пътища
незнайни..
Разполагаме
само с душата,
като преработвателна
станция -
да рециклираме тъмнината
до светла,
омайна субстанция.
Не го ли направим
навреме -
на черното
оставаме в плен.
И ада срещаме -
свръхсломени
миг след миг,
ден след ден.
На кого му пука
за после,
за прехода към отвъд,
ако цял живот,
без прекъсване
е умирал от пек или студ?!
Ако цял живот е избирал
болката
пред насладата
и в това -
едничкия свой път
намирал,
този на мъченика
към кладата..
Не познаваме Ада -
отвъдния,
но сме срещали Ада
в душите си,
Не успеем ли преживе
да го прокудим -
заслужаваме бездната
в края
на дните си.
..
Черното и бялото Черното и бялото Черното и бялото
