Сложно е да сложиш ред

Сложно е да сложиш ред 
в нещата.
Пръскат се във 
следващия миг.
Ти разтребваш 
пак наново
- от небето до земята.
Тук единствено
наивният смешник
би посмял да се похвали: 
със анонс: „Готово,
подредих!"
Хаосът, уви,
е тежичка разплата,
като джоб с олово,
ято птици,
наръч от стрели -
пръска се с финес във небесата -
сякаш е наченат, 
ала недописан стих -
и разтваря се
безмълвно 
сред словата –
неизменно,
фино,
щрих 
по 
щрих.