Skip to content
  • Начало
  • За сайта
  • За нашите автори
  • SEO контент и копирайтинг
  • Facebook page
Истории за живота

Истории за Живота

Сайт за творчество – ChronicleBased.com

  • Хроники
    • Дневник
    • Минало на България
    • Балкани
    • Древният Рим
    • Отправна точка
    • Полит-Каламбур
  • Словото
    • Материя прима
    • Поезия
    • Японска поезия
    • Разказ
    • Митове и легенди
    • Приказки за големи
    • Детски приказки
    • Притчи
    • Мозайка
  • Изкуства
    • Изкуства от древността
  • Психология
    • Ментални вивисекции
    • Духовни и ментални пътешествия
    • Личностно развитие
    • Семейни отношения
  • Личности
    • Градски хора на фокус
    • Раздавачи на щастие
    • След матрицата
    • Възрастта не е порок
    • Класиците
  • Разстояния
    • Живот в чужбина
    • Европейски дестинации
    • Културно-исторически места БГ
    • Маршрути и пътешествия
    • Да хванем гората
  • Свободно време
    • Медитации
    • Книги за прочит
    • Събития и изложби
    • От читателите
    • Сатира и забава
    • Пазар
  • Здравословно
    • Екология
    • Полезните навици
    • Вкусът на нашата храна
  • Toggle search form

Самоводската чаршия и фестивала на занаятите

Posted on 27.03.202306.02.2024 By София Късева Няма коментари за Самоводската чаршия и фестивала на занаятите
самоводската чаршия

/Велико Търново/

Самоводската чаршия е малка възрожденска уличка, която навярно всеки турист във Велико Търново е посещавал. Тук са разположени сувенирни магазини, антиквариати и най-важните и характерни за Чаршията – работилници. В множеството прилежащи дюкяни може да откриете изобилие от ръчно изработени предмети от сръчните ръце на майстори и занаятчии – собственици и стопани на това място.

Всъщност едни от любимите ми спомени от Самоводската чаршия бяха именно екскурзоводските ни беседи. Дали времето беше зимно, ледено и мразовито или лятно, горещо и задушно, сборният ни пункт винаги беше тук. Единствено може би проливните дъждове ни караха да се настаним в уютния хан на Хаджи Николи, където, гарантирам ви, приготвят най-хубавата лимонада. Ако все още не сте обръщали внимание на тази забележителна постройка, не пропускайте да го направите, няма да съжалявате. Архитектурните умения на майстор Кольо Фичето ще ви впечатлят със сигурност.

Но нека оставим екскурзоводството настрана, защото може би не всеки е привързан почитател на историята. Дори да нямах задължението да посещавам Самоводската чаршия във връзка с часовете ни по екскурзоводство, доста често наминавах и присядах за почивка тук. Това се дължи на отпускащата атмосфера и приятна обстановка, която излъчва мястото. Ако искате да се скриете от трафика и напрежението в града, тишината и спокойствието са ви гарантирани на малката уличка.

Има обаче един определен момент от годината, когато дори и Самоводската чаршия гъмжи от народ и по цялата улица цари особено оживление. Това е времето на фестивала на занаятите, който се състои всяка година за няколко дни, около средата на месец септември.

Сега е момента да спомена, че това са моите най-любими моменти и преживявания на занаятчийската уличка, като ви обясня защо. Първият път, когато присъствах на фестивала на Самоводската Чаршия, беше преди 3 години. Още тогава той се превърна в мое любимо събитие, от провеждащите се в града. През топлите септемврийски дни, в които се състоеше, прииждаха хора от всички части на страната, за да видят многобройните дюкяни и сергии на занаятчии – също от цяла България. Над тях сега бяха накичени цветни чадъри по дължината на цялата улица, което правеше обстановката още по-шарена и празнична.

Когато разглеждах стоките, се вдъхновявах от таланта на техните майстори. Усещаше се как всичко е изработено с любов, как са вложени труд и въображение в сътворяването на красиви и оригинални неща, които ми си искаше да изкупя от всеки щанд.

Спомням си, че тогава си взех любимите обеци, които представляват дъбови листчета, и нося и до днес. Ако сте някой, който се занимава с изкуство – определено ще се вдъхновите от тази обстановка и от всичко, което ви заобикаля тук.

С приятелите ми идвахме на чаршията към шест часа следобяд и прекарвахме известно време заедно, настройвайки се за най-интересната част. На малкото площадче от горната страна се намираше сцената, която поднасяше страхотни представления през цялата вечер. Настанявахме се на малкото бордюрче докато още нямаше хора и се наслаждавахме на изпълнителите, които ни демонстрираха своите таланти. Щом пред нас се изпречеше тълпа – премествахме се, за да не изпуснем нито миг от шоуто. Музиката ни изпълваше с настроение и оживяваше нощта. Спомням си чувството на възхищение и сливане с излъчването на хората, които са се събрали на събитието. Изпитвах усещане за доброта, удовлетворение и щастие. Хората тук се интересуваха от талант и от изкуство, което беше повече от страхотно за мен.

Тогава си обещах задължително да присъствам на фестивала, ако се състои отново през следващите години. За щастие имах удоволствието да го изживея още няколко пъти, изпитвайки същото чувство на споделено щастие и удовлетвореност.

Няма да пропусна да кажа, че очаквам фестивала с нетърпение и тази година. Ако живеете във Велико Търново, планирате да го посетите или търсите мястото и момента да разпуснете, ви препоръчвам да включите фестивала на Самоводската чаршия в графика си и със сигурност няма да съжалявате. Ще имате възможността да се насладите на приятната атмосфера, да отнесете със себе си неповторими сувенири, изработени ръчно – с талант и любов, както и да срещнете уникални хора.

Културно-исторически места БГ Tags:епицентър, посоки, фиеста

Навигация

Previous Post: Шибалката и нейните наблюдателки
Next Post: Моралният кодекс на шопите

Вашият коментар Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Етикети

sticky Пътят на четката богоявление вдъхновения гледна точка диагнози дневник ежедневия епицентър жени извървени крачки изгнание изминат път констатации контрапункт криво огледало магия метафори несъвършенства нещата от живота откровения отстояния пацифистично познание посоки потекло предания предизвикателство природни елементи прозрения просветление пъзел радикално размишления самодостатъчност свръхдоза сенрю съкровения същностно фиеста хайку цялост чародейки шодо японски тристишия

Архив

  • април 2026
  • март 2026
  • февруари 2026
  • януари 2026
  • декември 2025
  • ноември 2025
  • октомври 2025
  • септември 2025
  • август 2025
  • юли 2025
  • юни 2025
  • май 2025
  • април 2025
  • март 2025
  • февруари 2025
  • януари 2025
  • декември 2024
  • ноември 2024
  • октомври 2024
  • септември 2024
  • август 2024
  • юли 2024
  • юни 2024
  • май 2024
  • април 2024
  • март 2024
  • февруари 2024
  • януари 2024
  • декември 2023
  • ноември 2023
  • октомври 2023
  • септември 2023
  • август 2023
  • юли 2023
  • юни 2023
  • май 2023
  • април 2023
  • март 2023
  • февруари 2023
  • януари 2023
  • декември 2022
разпиляни истории за живота

За обратна връзка:

    • Наблюденията на една сива птица
      Наблюденията на една сива птица Японска поезия
    • Нощна ласка
      Нощна ласка Поезия
    • Вдъхновения на купа Матча
      Вдъхновения на купа Матча Японска поезия
    • Смелостта да не те харесват
      Смелостта да не те харесват Книги за прочит
    • Натежаха крилата
      Натежаха крилата.. Поезия
    • tea ceremony
      Гореща вода за чай 茶の湯 Медитации
    • На Щастливеца
      На Щастливеца Поезия
    • Черното и бялото
      Черното и бялото Поезия
    Общи условия | Политика на поверителност | Потребителска карта на сайта

    Copyright © 2024 Истории за Живота | XML карта на сайта