фрагменти от живота
Петък е, онзи час на суетене в късния следобед, когато стягаме багажи; поливаме цветя; печем баница за уикенда; дозареждаме телефони; изчакваме да разтоварим разните му там миялни и перални; простираме върху сушилника; мием изостанали в мивката посуди; зареждаме хладилната кутия; изнасяме торби с боклук до уличната кофа; изтриваме петна от пода в кухнята, преди да я напуснем.. отмятаме по списък – на хартия или в добре тренираните ни глави… Накрая хвърляме багажите в колата и изчезваме, към другия наш живот.
Ще бъдем тук отново в понеделник, късна утрин.
Домът ни ще е сам и пуст през уикенда.
А ние ще сме другаде. Там, където се сдобихме с други маси и столове, диван и друга кухня, друг хладилник, печка; друг килер и …място за престой… Там обаче – пеят птици, и шуми реката в близост, а въздухът се диша леко като райски газ. И билото на Стара Планина е мамещо, измамно близо.
…
Петък късен следобед.. Това дали е изневяра? На къщата, на нашето пристанище, в което вграждахме душите си и го изпълвахме с живот над четвърт век?!
Но без значение какво е – обичам ги, задъханите петъци. С цялата суматоха по отпътуването. Празничност някаква, знам ли.. А всъщност – ние просто сменяме мястото на пребиваване за три вечери, нищо повече. И работата, и удоволствията (предимно книги, филми, глина и градина..), и храната, общуването, виното – всичко е същото. На друго място.
Там също сме си у дома. Но в понеделник ранна утрин – часа, в който стартираме обратно – я няма тази атмосфера на очакване. Пред нас е.. само делника, последван от останалите делници, до идния петък късен следобед.
Дали си струваше усилията и ресурса? В един толкова къс живот – да поддържаш две огнища, с прилежащите им бани, безброй прозорци, шкафове, посуди, подове, стени, огледала? И две градини при това?
Да, струва си. Заради очакването, че отново ще настъпи .. петък късен следобед. Нашето дежурно оживление.
