/японски петстишия/
(1) Една случайна среща, в тиха уличка.. Нима си ти това, или на спомен отражение в самотен къс стъкло? .. (2) От тъмнината щом завее полъха на Витошката свежест Щурчетата запяват нежна серенада. .. (3) Човек, уви - напълно незначителен - Той сам си лепна етикет. А беше мил и заслужаваше утеха. .. (4) Когато я застигна нèмощната старост, Тогава тя разбра със изненада Че вече няма страх от тъмно и от самота. .. (5) И ако се отвърнат от портите на твоя дом, нима плача ти ще ги върне? Налей две чаши вино – И със НЕГО побеседвай! .. (6) Не беше напразен Изминатият път Навярно заради изпадането На ненужния товар - Незабелязано, по време на курса. .. (7) О, колко щастлив излаз е Прошката! Бог в мен – най-лекия товар, който нося - ме научи на нея! .. (8) Порив на сърцето е любовта към хората. И нищо не може да отлъчи от пътя му уморения странник, Поел на поклонение пред духа. .. (9) И не, отговора няма значение Защото въпроса е реторичен А истинския диалог го водим вътре в себе си - доживотно, ясно с кого.. .. (10) Едно от същото.. И нека утре сме по-щастливи, мъдри и добри от днес! ..
