Мъгливи сенки

Мъгливи сенки на тополи
във мрака на безлунна нощ
безлистни клони - сухи, голи
среднощни скитници - без грош.

Във късна есен са до мене
- цигарата допушвам с тях,
а вятърът безмълвно стене
и я угася - моя сму̀тен грях...

Така е недовършено, аз зная,
като самия ми живот -
Една идея ад до рая
не ми достига - нямам ход!