/представяне на колекция от 970 български килима на нидерландския колекционер Якоб ван Бейлен, живеещ в България/
Изложбата се състоя от 1-ви до 3-ти август 2025 г под дейната инициатива на нидерландския колекционер и запален почитател на българското килимарство, Якоб ван Бейлен, който изложи на показ своята огромна колекция от български килими. Хубаво е, че един чужденец направи всичко това, защото ако само за миг си представим, че колекцията и показването й бяха дело на бълграски колекционер – представям си нашата съвкупна реакция! Веднага щяхме да го оплюем чрез категорични изявления, че килимите му не струват, че са менте, че сигурно не са български, че всъщност не са толкова много, че не изглеждат чак толкова добре (или пък прекалено добре, за да са български) .. накратко: че цялата тая работа не е нищо особено и стига сме я преексепонирали (!) ..
Само че този път главният герой в историята е холандец, и можем да си отпуснем малко душата, като загърбим за миг свещения си порив към самоомаловажаване, и се опитаме да видим нещо добро от себе си – през погледа на чужденеца. Комай само в този случай сме склонни да повярваме в стойността на българското.. Когато преди десетина години авторката на този материал, в лично качество, реши да се поглези с чипровски килим по поръчка (трябваше й на цвят и размер за къщата на село), тя не смееше да сподели на глас колко пари е похарчила, защото се боеше, че ще й се смеят.. и това е една показателна история по темата.
И така – нашето килимарство и безценните му образци – откакто го има, повече от 3 века! Събрани на едно място, благодарение на един мъж от Нидерландия, който се е влюбил в хармоничното съчетание на форми и цветове (с преобладаващо червено впрочем, както може да се забележи..) и след като веднъж е започнал да колекционира, килим след килим (застилайки стая след стая в голямата си къща в град Котел), е разбрал, че вече няма спиране.. И така днес колекцията му наброява над 1000 екземпляра, сред които истински безценни находки!
На поляната до каменното село Иглика през изминалия уикенд беше проснат гигантски пачуърк от български килими, събирани от заселилия се в България нидерландец през всичките години откакто е тук – над 15..
Позволих си да си открадна една снимка „от високо“ на фотографа Пламен Иларионов, и да я включа тук, защото това дава съвсем различна перспектива, а и неговите наистина ме впечатлиха, сред множеството.
Това са килими от 18-ти, 19-ти и 20-ти век, автентични, част от тях – издирени от колекционера и върнати в България от къде ли не по света. Освен от типичните български килимарски школи – Чипровци, Пирот, Котел, Сливен, Тетевен, Панагюрище, в колекцията има и килими от по-малко познати с този занаят области на България, като Лудогорие и Руен например.
⚠️Чипровските килими са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно нематериално културно наследство ⚠️
На поляната присъстваше и съпътстваща „програма“ от козяци, плъсти, китеници, губери, халища и одеала. Всички те, както и килимите – отличаващи се с естествената си натура (памук, вълна), и с напълващия окото колорит.
„Иглика килим фест“ е първото по рода си подобно събитие за България. То се провежда по инициатива на Якоб ван Бейлен и с подкрепата, в ролята на организизатор, от Народно читалище „Невена Коканова 2011“ в живописното каменно село Иглика, Габровско. Фестът се реализира с помощта на община и няколко фондации от неправителствения сектор.
Освен огромната работа, свършена от организаторите – по подготовка на терена (поляните над селото, очистени и окосени да посрещнат своята празнична премяна), транспортирането и самото застилане на килимите – събитието се съпътстваше от десетки инсталирани шатри, предлагащи работнилници по багрене, тъкане, арт занимания за деца; от информативни беседи, от музикални концерти и танцови изяви, както и от разположена подвижна инфраструктура – пожарна; линейка; химически тоалетни; обект, предлагащ храна и напитки.
По каменните дувари на селото не видяхме килими (както беше първоначално обявено, и може би при следващо издание ще го видим?), но затова пък се насладихме на красиво изложени детски рисунки на тема Килими.
В ранната съботна утрин, още преди да настъпят жегите, обходихме и се насладихме на уникалните багри, шарки и фигури, а с напредването на деня, над главите ни зажужаха десетки дронове, нетърпеливи да заснемат гледката отвисоко.
Станахме свидетели и на още един интересен епизод в ранния съботен придиобед. Двете главни действащи лица – Якоб и дамата-организатор, предполагам Владислава Андреева, с микрофони в ръка, приканиха публиката за участие в така нареченото „обръщане на килимите“. Тъй като на поляната имаше разстлани стотици килими, то нямаше как това да се случи без участието на публиката.
Но какво е това обръщане? И защо се прави? Беше ни обяснено. Оказва се – за килимите е от съществена полза поне веднъж в годината да се проснат навън, на слънце. За 24 часа. А после да се обърнат на другата страна. За още 24. Така слънцето се сдобива с възможността да си свърши работата, изгаряйки с ярките си лъчи разни вредни микропаразити – акари и пр.. А вероятно и гнезда на молци и друга, по-конвенционална гад. Така че ето го смисълът! Беше красива гледка да наблюдаваме как десетки, а може би и стотици хора обръщаха килими едновременно, почти в синхрон. Рядко се случва в България работа, каквато и да е, да бъде извършвана в синхрон (единствено изключение – българското хоро), така че гледката си заслужава 🙂 !
Няма да се впускам в повече подробности, защото ще повторя неща, които бяха казани в десетките публикации (да-а-а, събитието получи широк отзвук и имаше защо)!
Само ще повторя (защото смятам, че това е важно, и че всъщност току-що отминалата изложба е прелюдия именно в тази посока!) някои от думите на Якоб вай Бейлен, цитирани от БТА: „Отдал съм се на каузата за създаване на Национален музей на българското килимарство. .. Бъдещата институция не трябва да е в Котел или Чипровци и да бъде посветена само на един вид килими. Колекцията ми е с килими от всички региони. Ако има Национален музей, той трябва да бъде в София. .. Националният музей трябва е на основата на публично-частно партньорство. Трябва да има частен интерес, за да бъде хубав, но и да бъде жив, да има работилници, ресторант. Фондът и сградата трябва да са държавни, но действието в музея трябва да е частно. .. Случи ли се инициативата с музея, аз ще даря своята колекция на институцията..“. Ето и оригиналния материал на БТА, тук!
Огромни комплименти за Якоб ван Бейлен – за усилията, похарчените средства и колосалната работа по създаването на тази ненадмината – по обем, качество и многообразие – колекция от български килими!
Тя е една абсолютно безценна сбирка, защото разказва историята на килимарството в България – не с думи, а с артефакти.
Пожелавам му да бъде здрав, за да види сбъдната своята мечта – такава, каквато си я представя – един истински, жив музей на българското килимарство – на място и по начин, одобрени от него – където да успее да приюти и със собствените си ръце да подреди неподражаемата си колекция от уникални български килими!
А също и да нареди още много изложби като току-що завършилата в село Иглика!
Публикувам галерия с изображения, която съдържа само малка част от онова, което успяхме да заснемем. Защото да говорим за килими, без визуален материал, е безпредметно. Килимите се тъчат с ръце, и се гледат с очи, в неотменното присъствие на душа и сърце!
Галерията ще се актуализира в близките дни с още много заснети фотографии.
Всички фотографии в материала, с изключение на отбелязаната, са част от семейния архив на автора ©.
