от цикъла ‘Животът е изкуство’
/на Е./
Прегръща Тя и внася празник във всичко, до което се докосне Попитайте дори и онзи странник там, връз кашоните, под моста. От чашката картонена със чай и от увитата в хартия баничка ще сътвори усещане за кралски пай Тя, тази неотпратена посланичка. Във крайчеца на устните усмивка - със тихичко загатната поява - Пробива леко мрачната обвивка на реалността, и оцветява я! А хората около нея са специални - че Тя рисува ореоли над главите им, И те са късметлии, до безкрайност - в блаженство тънещи насред очите й. За всекиго намира доза сила, откривайки доброто във душата му. Тя даваща е, но незнаеща закрила, самотна отвъд видимото е съдбата й..
