Разгневена съм за това момче, да!
Разгневена съм затова, че в 21-век пребиват някого по причини на етническото му самосъзнание. Не в някоя отдалечена точка на планетата, а на територия, която претендира да е населена с европейски народ.
Разгневена съм затова, че няма кой да се намеси, да му помогне, или дори да спре извършителите. В случая – в съотношение три към едно – професионални биячи vs. кротко, мирно момче.
Разгневена съм, че поради същите етнически причини – на пребития се отказва полицейска намеса, предприемане на действия срещу извършителите, както и медицинска помощ.
Разгневена съм – да. Но не и изненадана..
Защото нещата дотук са ясни. Става дума за общество, градящо своя спорен облик на единствената възможна основа – омразата срещу прототипа, от който трябва да се разграничи, за да се еманципира. Всичко, което напомня за съществуването на въпросния първообраз – дори и в минало време, а какво остава за настояще – е в риск от брутална агресия. То трябва не просто да се заличи и изчезне – това не е достатъчно!
Самото му съществование е обект на отрицание. Един вид: „Докато не признаем, че сме го виждали, чували, чели… то не съществува за нас! Ако трябва ще го потрошим и ще го оставим да умре от раните си – няма проблем, не ни се зачита за извършено!“ Не можеш да обидиш, да нараниш или дори да убиеш Нещо, което не приемаш че съществува! Докато не признаеш неговата екзистенция, не ти се налага нито да се съобразяваш с него, нито да носиш отговорност за нанесени върху му щети.
Това е причината и до днес да няма нито един наказан за проявена анти-българска агресия в Македония. Как да разследваш и наказваш престъпления срещу Нещо, което Не съществува?!
За македонското общество субектът Християн Пендиков не съществува от мига, в който се е осъзнал и публично анонсирал като българин. Така че няма как да му се е случило да го пребият – не и в качеството му на българин (такива в Македония няма)! Ако някой е пребил охридско момче с това име – то значи същото е криминално проявено, като минимум наркодилър. И е изяло боя в това си именно качество! Няма какво друго да е!
Дотук аз разбирам всичко. Може да ме разгневява, но го разбирам.
Това, което не разбирам обаче и истински ме изумява, е реакцията на родната публика тук, в България, на собствен терен.
Те го изядоха с парцалите това бедно охридско момче, поради това че държавата ИМ (тяхна, лична) изпратила правителствен хеликоптер за евакуация от вражеската територия (където освен всичко друго, му е отказано и елементарно човешко отношение под формата на медицинска помощ)!
Те пригласяха дни наред на юго-опорките, че Лицето е криминално проявено, свързано е с наркотици, предизвикало е насилниците си… Подеха с охота и удобното твърдение, че е платена българска агентура… На всичкото отгоре Лицето не им хареса и на вънкашност. Те го определиха още по вида му, че не е от тяхната кръвна група и не заслужава височайшето им благоволение.
Съвсем друго щеше да е, ако Лицето беше нЕкой убавец – тип реалити герой от ‘Ергена’, пък той – късо остриган, обикновен, простодушен. Червенокръстец, кръводарител, доброволец на месеца, осъзнал се едва след пубертета като българин от четене на книги – абе глупак отвсякъде! Е, малко не се връзва да е хем глупак, смотаняк и доброволец, хем да е платен агент-провокатор на хонорар от България, хем наркопласьор и криминален, ама карай – who cares?
Важното е че НИЕ НЕ ГО ХАРЕСВАМЕ. Той не ни е вървежен пич от компанията, с когото бихме си намигали зад гърба на смотаняците. Той Е от смотаняците. Кво ни занимават тука с него? Че и хеликоптер му пращат, и го лекуват без пари във ВМА! Вместо да го оставят в Охрид да си умре кротко от раните, вкараха го в дневния ред на обществото. И само натягат прекрасните отношения с чудесните македонски хора, които иначе толкова много и така взаимно ни обичат!
Ето сега – изписали го от болницата и веднага хукнал интервю да дава. Ние, разбира се това интервю няма да го гледаме, защото вече знаем всичко за човека. Той даже и паспорт нямал, представяте ли си? Уж агентурен играч, пък що така – „работодателят“ даже с един паспорт не го обезпечил – бих питала аз, но хората не си задават толкова сложни въпроси. Някой твърдеше с убедителен и нетърпящ възражение тон, че и езика ни не знаел. Но същия тоя за всеки случай няма да гледа интервюто – така никой не може да му оспори разпалената настървеност, с която твърди горното!
Изумителни изказвания прочетох в социалните мрежи и сред коментарите по темата в интернет: „Вие сега тоя Пендиков що го преекспонирате – да нажежавате атмосферата и да разваляте отношенията с Македония? Я го оставете – той си е заслужил боя!“ Послание, удобно подсказано от самите макета, през устите на техните обиграни полит-главатари. И подето на драго сърце от нашего брата – филантропа ниеден бУгарски. Филантроп за всички, освен за своите…
Ами нали за това виете като вълци вече 30 години, бе? Че македонците били тъпи, ограничени, заблудени.., та не искали да осъзнаят произхода си? Е, и какво – щом някой от тях все пак го стори – какво правите вие?! Вкарвате го директно в графа „смотаняци“, в краен случай – в „платени-агент-провокатори“, така ли? И като видят – и той, и другите осъзнали се македонски българи – каква ‘подкрепа’ получават на БГ терен за това, че са осъзнали и анонсирали на глас корените си, каква ли ще е следващата им стъпка? Ами да видим: то няма много опции. Там не ги възприемат като българи, тука не ги възприемаме като българи – значи или на Марс, или …пак юго-макета.
Истината е, че за безрадостната съдба на Македония, вината винаги е била българска. Но не от прекалена заинтересованост, а тъкмо наопаки – от пълна незаинтересованост. И не към държавата, не към територията, не към враждебните промити мозъци, … а към българите в Македония. Кучета ги яли тях – българите в Македония.
…
Интервюто с Християн Пендиков (тук) е на съвсем сносен български език. И макар челюстта му да е счупена и едвам да си отваря устата – всичко от казаното се разбира на 100%. Никой не е длъжен да го гледа, но би било добре в случай, че държи да се изказва по темата. Винаги е коректно да се информираш от първа ръка преди да говориш за някого. Един вид – поне да чуеш какво има да каже.
А момчето Пендиков има какво да каже. И го разказва. Кротко, без апломб. Дано са повече онези, които ще го чуят.
И дано държавата ни все пак доведе нещата докрай и се погрижи за него.