детски приказки
Живели едно време .. в едно далечно царство .. един престарял цар и неговата красива дъщеря. Царят искал най-доброто за нея, както и за царството си. Не му оставало много време, така че пожелал да намери добър мъж за своята принцеса, според какъвто си представял, че трябва да бъде – силен, смел и находчив.
И така – била обявена надпревара за принц, който да получи ръката на принцесата и да управлява заедно с нея царството. Царят имал само едно условие: кандидатът да успее да се изкачи до най-високия връх на планината, където, според легендата, цъфтял красив еделвайс. Това вълшебно планинско цвете бдяло над благополучието на царството и се грижело да отблъсква всяко нападение и да държи настрана болести, глад и бедствия. Кандидатът трябвало да поднесе като сватбен дар на принцесата красивия, вълшебен еделвайс.
Мнозина опитали. Някои се отказали по средата на пътя и безславно слезли в равното. Други продължили, но били изядени от дивите горски зверове. Трети загинали от жажда и пек, четвърти – от студ, замръквайки в подножието на върха, а пети паднали от стръмните скали, които не успели да изкачат.
Царят се отчаял и примирил с мисълта, че няма да успее да омъжи дъщеря си, когато на прага на двореца му се явил поредният смелчага. Изглеждал точно като човека, който ще съумее, най-накрая, да се справи с предизвикателството. Пожелал единствено да види, макар и отдалеч, красивата принцеса, за да се сдобие с кураж и вдъхновение за тежкия планински преход, който му предстоял. За нейните красота, ум и доброта се носели легенди, но след като я зърнал, той разбрал, че е в състояние да направи и невъзможното за нея.
И така – момъкът се запътил към върха на планината. Птиците му пеели красиви песни, дивите зверове му проправяли пътя нагоре, а бистри планински ручеи избликвали току-изпод нозете, за да утолят изнурителната му жажда. Слънцето се криело зад нежни облачета, за да не му причинява непоносима горещина, а вятърът и студът избягали надалеч, за да пощадят силите му. Дори скалите заобляли ръбовете си под стъпалата му, и осигурявали ръкохватки по тежкия маршрут нагоре, а когато денят превалил и Слънцето се оттеглило на заслужена почивка, на небето се ококорила ярка Луна, която осветила пътя на смелчагата до последния детайл. Неусетно той стигнал до върха на планината. В самото му подножие се отворила скална ниша, покрита с мека мъхена постеля, където легнал и заспал непробудно. А когато Слънцето изгряло на небосвода, не му оставало друго освен да се събуди, за да се наслади на великолепната гледка, откриваща се към всяка долина, река и гънка на необятното царство.
И така – момъкът достигнал до скалния къс, обозначаващ върха на планината. Там, в крехка ниша между камъка и вековния мъх, обитавал вълшебният еделвайс. Усмихвал се широко на своя гост с възможно най-близкия до съвършенството цвят, който някой можел да си представи, демонстрирайки цялото великолепие на своята естествена прелест.
Момъкът се навел да го откъсне, за да го отнесе на своята избраница, но тогава еделвайсът му проговорил с човешки глас:
-Пощади ме, човече! Не ме късай! Аз наистина съм вълшебен, но моите магически сили ще продължат да действат само докато съм жив. Ако ме откъснеш, ти ще ме убиеш. Сигурен съм, че не искаш това! Но освен всичко друго, аз вече няма да имам силата да те предпазвам и подкрепям, така както го правих по целия ти път дотук, насърчавайки всичко живо и неживо край теб – да ти помага! Няма да мога повече да закрилям и царството от беди и нещастия. А старият, оглупял цар, който те прати тук, за да ме откъснеш, ще се окайва горко за решението си.
Момъкът отдръпнал ръката си от планинското цвете и го попитал:
-Но кажи ми какво да направя? Трябва да изпълня предизвикателството. Ако не успея, никога повече няма да видя своята избраница, а аз я обикнах само от един поглед и вече не мога да живея без нея. Как да се върна с празни ръце при царя, нейния баща? Може би да те извадя с корените, за да те засадим в царските градини, където да продължиш да живееш, обграден от царствени грижи и благоволение?
-Не, момко! И да ме извадиш с корените и пресадиш в ниското, дори в най-красивата царска градина, аз все пак ще умра. Може би не веднага, но съвсем скоро. Аз мога да вирея само тук, на високия и ветровит планински връх; и само оттук, наблюдавайки цялото царство – мога да го защитавам от беди и нещастия. Само тук вълшебството ми е в силата си. В ниското аз няма да бъда нищо повече от едно изтръгнато от устоите си цвете, обречено на смърт. .. Но ще ти кажа какво да направиш. Откъсни лист от моето стъбло и го занеси на царя за доказателство, че си бил тук, на върха, при мен! Предай му думите, които ти казах и нека той отсъди!
-Но аз мисля и за моята избраница! Също като царя, нейния баща, който много я обича, аз много я обичам и искам тя да се докосне до твоята вълшебна хубост! Дори и той да отсъди в моя полза, аз няма да съм изпълнил обещанието, което си дадох – да успея да я докосна до твоята прелест!
-И за това има решение, момко! Ако искаш тя да се докосне до моите хубост и вълшебство, доведи я тук! Нека се облече и обуе в удобни, здрави дрехи и обувки, и нека те придружи до върха на планината! Така и тя ще оцени значимостта на усилието, а за награда – ще огледа и проучи отвисоко пределите на царството, което ще управлява, рамо до рамо с теб. И най-важното – ще познае свободата!
..
Така и станало.
Момъкът не успял повече да разговаря с царя, който се бил споминал по време на неговия преход в планината. Отишъл направо при красивата принцеса. Предал й думите на вълшебния еделвайс, и тя .. разбрала посланието му.
Изкачила се, заедно с момъка, до високия връх, където планинското цвете ги очаквало, за да ги благослови за дълъг и щастлив съвместен живот, съпътстван от мъдро и разумно царуване. Което щяло да бъде закриляно от вълшебните сили на един опазен от човешките демони еделвайс.
