Влюбени
Светлоока, златолика, със нега в очите,
пъстрокрила и ефирна, със дъга в косите.
Волен приливът те носи, окрилена ставаш,
вихрено вълните гониш и любов раздаваш.
Приказна русалка морска,
взор перлен в синя шир си устремила,
от пера на морски чайки,
любовта в сърцето ти гнездо е свила.
Пясъчно сърце ръка с копнеж е сътворила,
с камъчета от сурова страст
и обков от морска пяна
любовта във него е вградила.
Облизани от заревото на деня, с копнеж стаен,
вълни към него тръпнещи ръце протягат.
В омаята на сластен бяг,
езиците им жарки пристана на любовта стопяват.
Безплътните им дълбини
от тръпката на нов живот струят
Милони галещи лъчи
с целувка нежна морска шир браздят
